Една история за високите амбиции, невинаги носещи добро бъдеще
Историите на родопските баби са едно от най-впечатляващите, едни от най-омайните и зашеметяващите, които някога сте чували. Разтърсващи са съдбите на мнозина родопчани. Съдби, каращи човек да се замисли, да си вземе поука и да почерпи от опита на предците си. Такава е и историята, разказана ни при срещата с поредната родопска баба. Срещни безценни, които години наред ще си спомняме.
Историята на тази баба е наистина потресаваща. Както всяка млада девойка и тя, когато била млада имала свой любим. Чувствата й били споделени, момъкът също много харесвал днешната изнемощяла баба. Решили дори да се оженят. Майката на девойката обаче категорично била против този брак, тъй като женихът не бил заможен, а тя мечтаела дъщеря й да се омъжи за някой богат мъж, който да осигури живота на дъщеря й.
Колкото и трудно да било, девойката се отказала от любовта си. Покорството към родителите и уважаването на тяхната воля били закон за родопчани. Много й било тежко, но все пак уважила волята на майка си.Не след дълго майката на девойката казала, че дошло време тя да се ожени, че вече има подходящ кандидат. Със свито сърце, изпълнено с нежелание девойката се омъжила за избранника на майка си.
Нещаститето било изписано на лицето й. Въпреки това, тя заживяла със своя съпруг, опитвала се да изпълнява всяко негово желание и се надявала, че някой ден ще го обикне.
Не минало обаче много време и проблемите налегнали дома на младото семейство, което вече очаквало първата си рожба. Съпругът започнал да не се прибира до късно през нощта, а когато се върнел вкъщи бил мъртво пиян.
В случай пък, че се върнел и не бил толкова пиян, той започвал да бие бременната си съпруга и от всеки дребен детайл сътворявал огромен семеен скандал.
Родило се първото дете, жената търпяла, надявала се, че всичко това ще отмина. Минали години, в утробата на жената вече растяла втората рожба на семейството. Нищо обаче не се било променило. Мъжът все така се прибирал мъртво пиян и тормозел своята съпруга и психически, и физически.
Отраснали децата, а надеждата на жената, че това някога ще свърши все повече се изпарявала. Една вечер мъжът отново се върнал пиян. Както всяка вечер, въпреки всичко, жената му сериврала вечерята, а той недоволен от това, което е приготвила отново започнал да я бие, като този път преминал границата.
Когато се освестила жената, мъжът вече бил заспал. Възползвала се от този момент, събрала своя багаж и този на децата си и посред нощ потърсила подслон при майка си.
Когато я видяла в този късен час и така пребита майка й онемяла. Започнала да се проклина задето омъжила дъщеря си за този безмилостен мъж.
До последния си дъх, майката на злощастната жена не можела да си прости, че не позволила на дъщеря си да се омъжи за своя любим. Въпреки всичко, дъщерята не била обидена на майка си, грижела се за нея и я обичала от все сърце.
Дори днес, възрастната жена не таи лоши чувства към майка си заради това, че я омъжила за този мъж. Все повтаря, че такава й била съдбата, че това бил подготвил за нея живота.
Това е родопчанина – никога и към никой не таи лоши чувства, на никого не е сърдит. Доволен от всяко нещо, което го сполети, без значение добро или лошо е то.
