Eдна разходка до старото село Дебрен

Публикувана на 18.12.2013 | 11:58
7115 прочитания
Автор: whitepigeon
Една покъртителна картина, която се разраства застрашително из Родопа планина. 
Вижте какво е заснел и как е видял автора на този материал.
 
Интересна снимка! Имаш чувство, че ако отвориш вратата ще се покаже хляба и посудата. Долапа на фона на Пирин. Един от символите за домашен уют подложен на външния студ и дъжд, изживява последните си дни. Когато липсва човешкото присъствие и топлинка, всичко рухва.



Големината и масивността на тази "бивша" къща ме впечатлиха. Била е величествен страж точно над пътя по които се влиза в селото. Тези останки са достатъчни да мога да си я представя, когато е била цяла и здрава - красавица.  



А тук са написали кога е построена тази къща - 1959г. И хората в 1968 я напускат.....! Като знаем как се строи къща и каква немотия е било. Как ли са се чувствали стопаните?  



Интересни къщички, интересни улички...



Плет замазан с кал или кирпич. Така са правени горните етажи на каменните къщи.  Плета се прави от пръчки сурова леска (лешник).



Най-добре запазени са джамията и църквата. Предните години са им поправяли покривите и са здрави. Джамията е затворена с една телчица. Вътре е застлана с черги и е готова да посрещне всеки вярващ. 



В църквата се влиза даже без телчица. Врата е отворена, а вътре е минал малък тайфун. Явно вятъра в нечия глава се е отразила на действията му и е повилнял из църквата. Счупени вратички, столове, икони. Вътре още стоеше скелето на майсторите, които са мазали тавана.





Не очаквах за 40 години къщите да са рухнали толкова много. Впечатление ми прави, че запазените къщи повечето бяха покрити с цигли. А тия които са с каменни покриви отдавна бяха се срутили. Лесно се разместват каменните плочи и искат постоянна грижа и наместване. Зидовете са градени само с камъни и кал с дървени греди за жилавост. И когато покрива е продънен, калта се измива от камъните и зида, се превръща в камара, а домовете в руини. Дуварите между дворовете почти липсват.



 

Бил съм в много изоставени села, но мога да кажа, че това е било най-хубавото. Местоположението му и гледката от тук са омагьосващи. Сякаш гледаш от голям амфитеатър, а пред теб на сцената са десетина села, един град, великолепната Пирин планина, синьото небе и пленяващите облаци.



 Чудни зелени полянки с ниска, гъста тревица, заснежени планини и много простор омайват очите ти. Кристално чист, хладен въздух освежава ноздрите и изпълва гърдите ти. Птичи песни, носещи забравени спомени галят ушите ти. Трудно успява да превключи човек от градския живот, кръстовища, лудница и стрес. И изведнъж се  озовава на това тихо място.Тук всичко е истинско и натурално. Само трева, дървета, камък, слънце и небе. Попаднал в състояние на такова спокойствие, човек остава насаме със себе си и неизменно се замисля над стойностните неща от живота. 



Тази чешма с изкъртена каменна плоча е грозна гледка. От "извор" символ на животворящ Дар, се е превърнала в отражение на човешката алчност и безумие. Тук престъплението има две измерения. Веднъж иманярския набег и второ разрушаването на нещо важно, полезно и стойностно. "Чешмата" и "Извора" имат Духовно измерение. Не случайно са така силно застъпени в Българския фолклор. Те са пряко свързани с оцеляването и бита на хората. Особено като се има предвид, че в това село не видях водопровод. А също електричество не е имало. Представям си как са се къпали, прали и въобще живели хората.


 
Явно заради почивните дни и слънчевото време имаше деца, които бяха тук на разходка и дядо, събиращ дърва.



Част от самар. Тук намерих и "овчарска чаша" 



Какви масивни основи. Ако я няма теча от липсващия покрив, тази зидове биха държали къщата няколкостотин години без да мръднат. 


 
Потон, чардак или пруст. Неизменна част от старата Българска къща. Често са много големи, заемащи до 1/3 от етажа.  



Дълго мислих какъв текст да напиша за тази фотография....? Така и не можах!  



Родопа, Пирин и Дебрен  

 

Кметството  



И тоалетната на кметството  

 


Явно тук идват от новото Дебрен да си правят моабета. Сковали са си и барака с маси и пейки до чешмата.  



Булевард  



Вярата винаги е близо до "светлината". Или поне така трябва да бъде..! 



И над църквата "светлината" е същата, както над джамията. А хората винаги са напирали да се разделят...  


.....??

Първоначално си помислих: -Как ли са останали иконите цели по стените. Но после забелязах кабарчета по краищата. Бяха от хартия. (все пак по добре от никакви)  



Добре дошли. Порти отворени.  

 
 

 

 


Поглед размисъл за довиждане  



Трябва ли да се заключва?  



На връщане си имахме и компания, и раздумка с овчаря .



Денят си замина. 

 

Колко е тъжно! Гледайки всичко това няма как да не се замислиш и да не си задаваш въпроса...ЗАЩО??? Защо толкова труд и любов при изграждането на тези домове отиват на вятъра? Къде са хората? Естествено, че отговорите са ясни. И всички тия мисли водят само до осъзнаването, колко преходно е всичко. Осмислянето, че дори и нашия живот е също толкова преходен и кратък. А къде е СМИСЪЛЪТ тогава на всичко в тоя живот? Има смисъл естествено и той се нарича Любов. Любов към всичко и на момента. Не да я оставяш за после, а да я даваш веднага. Колкото повече е Любовта около нас, толкова по смислен става живота ни. Защото.. ако си представим, че любовта изобщо липсва в живота ни. Тогава....???

Ето и залеза на моя разказ.

 
Коментар на читател видял материала в Блог.бг
Ако започна отначало да анализирам постинга ти, моя коментар трябва да стане голям колкото постинга. 
Всеки един детайл от изоставеното село говори сам за себе си. Най ми беше неприятно за чешмата. Казвам го, защото съм работил по реставрацията на чешма и знам отношението на хората към чешмите. В днешно време са безразлични. Изродили са се тези чувства към животворящата течност. От там и безразличието към дом, село, храмове.
Погледни библейската панорама с облаците на фона на Пирин. Тези хора са избягали от божествената гледка и са се потопили в казана на смога в долината...
Много мога да кажа още, но е достатъчно да се каже само : Жалко, че една такава красива част от България е изоставена, за да се засели друга. 
Това и сега се случва с пълна сила по всичките ни краища на страната ни. И няма, няма, няма скоро да спре.... 
Докога ли ще продължава????
Кой знае.....
Поздрави за прекрасния материал....