Гората отново спасява Смолянско

Публикувана на 20.04.2012 | 19:04
2290 прочитания

Всеки месец по 12 хиляди кубика разбичена дървесина от частници върви за Турция от Смолянско. Според Вълко Василевски, председател на горовладелска производствена кооперация (ГПК) “Мурджов пожар”, Турция е спасила дърводобива в Родопите в най-тежкия момент.

В Смолянско основно се добиват строителна дървесина и материал за мебели. Заради кризата в строителството този бранш в Смолянско бе почти напълно замрял, но се спаси въпреки всички лоши прогнози за масови фалити. Сега Родопите за първи път изнасят дървесина, а в Смолянско всеки мъж може да си намери работа в дърводобива.

Родопското с. Славейно може да се похвали с челен опит как да изплуваш с дърводобив. Кооперацията “Мурджов пожар”, която Василевски управлява, е с 85-годишна история. Сега обслужва над 25 000 дка. Членовете й са над 800 души, основно от селата Славейно, Виево и Кутела, но и потомства, пръснати из България. “За 8 г. сме раздали на член-кооператорите между 6 и 7 млн. лв. Да приемем, че половината от тези пари са останали в Славейно, това личи по къщите на хората в селото, ремонтирали са ги и живеят по-спокойно тук”, казва Василевски. С кризата обаче кооперацията преживяла един от най-трудните периоди в историята си.

От краха през 2008 г. до средата на 2009 г. производството на дървесина паднало с 50%, а заради липсата на пазар цената на трупите стигнала до най-ниските си стойности от 2000 г. насам. Най-търсената дървесина в бума на строителството у нас е достигнала до 160 лв./куб. м, а след краха му пада до под 100 лв./куб. м.

Ситуацията допълнително се усложнява от междуфирмената задлъжнялост, като плащания се бавят средно по 3-4 месеца. През 2008 г. кубик трупи за бичене от най-масовата смърчова дървесина над 30 см се продавала и за над 140 лв., а в края на 2009 г. цената му пада до 95 лв. При липсата на пазар у нас дърводобивните предприемачи търсят спасение с износ.

Кризата пък заварва “Мурджов пожар” с готов проект за завод за дървопреработка, който в най-тежките месеци стартира с излети основи. Кооперацията започва дървопреработка в новата база през 2010 г. Василевски подкрепил предприемач от Мадан в смутните месеци за бранша. “От години работим с Максим Илиев от Мадан. Той дойде и ми каза: “Всички загиваме в тази криза, ако спра аз, и ти ще спреш да работиш, затова да рискуваме”, разказва Василевски. През 2009 г. Илиев потърсил спасение на пазара в Турция. Василевски му дава дървен материал за 200 000 лева, когато маданчанинът вече е на път да фалира. Илиев си купува джип и всяка седмица пътува до Турция. Взема под наем още два гатера заедно с всички камиони, мотокар и цялата техника на най-голямата кооперация в Чепеларе - ГПК “Гора”, и започва да изнася.

“Така се спаси кооперацията, едновременно да има къде да пласираме добитата си дървесина и да не си продадем гатерите”, разказва шефката на ГПК “Гора” Анелия Почеканска. През 2009 г., когато пада цената на дървесината, кооперацията се принудила да съкрати всичките си 29 работници. “Гатерите работеха на загуба и решихме или да се продадат, или да се отдадат под наем. Тогава ги нае Максим Илиев с фирмата си “Мадан лес”, разказва Почеканска. Условието, което му поставя кооперацията, е да вземе на работа всички съкратени и той го изпълнява.

Скоро турците започват сами да идват в Смолянско. Първоначално към Турция вървят към 20 тира месечно, сега вече 20 тира с родопска дървесина пътуват за южната ни съседка на седмица. Средната цена в Турция е 110 - 130 евро на кубик избичен суров материал, което според Василевски е “добра, спасителна цена спрямо българската”.

Строителната дървесина - греди, ребра, дъски, късометраж, местните изнасят в Турция на цена 115 евро/куб. м, докато в България гредите и ребрата имат пазар и що-годе добра цена, но за дъски и подкапачни кофражни дъски повече от 180 лв./куб. м никой не давал.

В южната ни съседка в момента държавата дава готови терени за строителство с изведени комуникации, а строители градят цели жилищни комплекси накуп, особено край морето, казва Василевски. Според него освен за своя пазар турците изкупуват дървесина и за реекспорт. За връзките на нашенци с пазара им помагало, че много от търговците там са изселници от България, тъй като родопчани имат сериозна конкуренция от Румъния, Русия, Украйна. Според Василевски за успеха спомогнал и фактът, че нашите излезли на турски пазар точно когато големите производители на дървен материал - Русия и Украйна, са се насочили към по-голям пазар - Китай, и в Турция се отворила ниша на пазара на дървесина. По груби изчисления сега средно 17 000-18 000 кубика трупи от Смолянско вървят за Турция на месец. Само кооперацията дотук е изнесла над 2000 кубика за Турция, а първопроходникът Максим Илиев - над 10 хиляди кубика.

Около 50 са дърводобивните фирми в региона, които сега с износа се връщат към живот.

Данните на горските стопанства сочат, че през 2009 г. в Смолянско собствениците - държава и частници, са отсeкли 313 хил. куб. м, което означава, че от прираста са ползвани едва 31%. 204 000 кубика по-малко са отсечени през 2009 г. в сравнение с предишните години заради липса на пазари и кризата. В този период дърводобивът намалява с 40% заради рецесията в бранша. През 2010 г. само от държавните гори са отсечени 264 хиляди кубика, а през 2011 г. - 294 хиляди кубика.

В кооперацията в Славейно преди кризата са заети 80-100 работници за дърводобив, но с краха в бранша те намаляват на 40. Сега кооперацията има 50 работници в гората и 11 в завода. “Ще назначим още хора, а до 2 години планираме да възстановим броя на работниците си”, казва Василевски.

Той се гневи на сивия сектор в бранша, който според него е 50%. “Няма заместник-министър за 12 години, на който да не съм поставял въпроса за сивия сектор, който работи без ДДС”, казва Василевски.

А кооперацията на Славейно е вкарала за 8 г. само от ДДС в държавата над 2 млн. лв. и 1 млн. лв. за осигуровки.

“Ако държавата ни дава по около 100 хил. лв. годишно, ние й връщаме 500 хил. лева. Бойко Борисов едно време като кмет на София искаше това, което дава на държавата, да се връща поне на 50% в столицата. И аз искам за селото да се връщат поне 25%. Тогава ще решим въпросите на селото и ще си задържим хората тук”, коментира Василевски.

За него е въпрос на държавна политика в обезлюдяващите селища в Родопите да се задържи население.