Гробът на Орфей край с. Татул

Публикувана на 28.12.2017 | 14:46
14994 прочитания
pochivka.bg
pochivka.bg
pochivka.bg
pochivka.bg
pochivka.bg
pochivka.bg
pochivka.bg
pochivka.bg
pochivka.bg
pochivka.bg


На 15 км източно от Момчилград  в пазвата на Родопите се е сгушило каменно село със странното име Татул и още по-странни къщи. Ако се вгледате в повечето къщи, ще ви направи впечатление, че техните основи са от добре издялани каменни блокове - очевидно дело на древни майстори. Съвсем явно е, че местните хора открай време са ползвали за готов строителен материал останките от съществувалите на това място от хилядолетия сгради. През 2004-а при село Татул бе разкрит грандиозен храм, почитан в рамките на 700 - 800 г.

 

Според древногръцката митология Орфей е живял поколение преди Троянската война и е сред аргонавтите, осъществили похода за Златното руно към Колхида. Предполага се, че това е било ок. 1400 пр.н.е. Животът му е обвеян с древни предания и легенди, станали повод да бъде считан за митичен, а не реален герой. Приписват му се голямо количество химни, наричани орфически, в които възхвалява божествата на природата и се стреми да научи сънародниците си с простичка молитва да отдават почитта си към тях. Той е обявен и за автор на една от поемите „Аргонавтика.“ Учението му е опит да облагороди суровите нрави и да научи хората на по-висока хигиена и култура. Намесата му в религиозната доктрина за отвъдния живот и пътя към безсмъртието, с която влиза в противоречие с официалната тракийска царска идеология, е вероятната причина за неговата трагична гибел. Според гръцкия мит жена му нимфата Евридика умира в деня на сватбата им, ухапана от змия. Орфей слязъл в подземния свят и пленил с тъжните си песни бога на смъртта Хадес. Той се съгласил да му върне Евридика, но при условие, че няма да се обръща, за да я види, преди да излязат на горния свят. По пътя певецът не издържал и се обърнал назад. Така Евридика отново се върнала в подземното царство.

 

Древните предания разказват, че Орфей загинал, разкъсан от менадите, край бреговете на река Хеброс – Марица. Частите от тялото му били отнесени от вълните и изхвърлени на брега на остров Лесбос, където били погребани.

 

По мнението на специалистите храмът на Орфей е направен неслучайно на високия връх. Целта е била да се вижда отдалеч и да привлича простосмъртните за почит към погребания там цар, който според вярванията на траките трябвало да е между земята и небето.

 

Откритата в комплекса керамика от медно-каменната епоха потвърждава, че животът на паметника е започнал в ранен исторически период. Вероятно заради факта, че мястото се е утвърдило като свещено, то е било непрекъснато обитавано чак до средновековието. А досегашните находки дават основание да се твърди, че светилището при Татул и Перперикон са част от една и съща древна култура.