Хайри Милезимов с вълшебното око на фотографа –пътешественик

​Г-н Милезимов, снимките Ви красят няколко страници, групи и сайтове  в Интернет. Стотици харесвания и  споделяния предизвикват низ от коментари и въпроси под всяка. Много разнообразни като тематика, снимките издават и отношение към фотографията като към изкуство. Снимането ли е Вашата слабост или пътешествията?

И снимането и пътуването са ми слабост. Първото нещо, за което събирах парички в детската си касичка навремето беше за фотоапарат. Вкъщи имахме много снимки и обичах да ги разглеждам. Може би това е една от причините фотографията да ме привлече толкова силно. Когато бях в четвърти  клас  още,  си купих фотоапарат и започнах да снимам. Записвах се винаги, когато имаше екскурзия в училище и носех  фотоапарата навсякъде със себе си.  И така още от дете съчетавах страстта си да снимам и да пътувам.

Кои са любимите Ви кътчета от страната ни?

Много са красивите места в България. Не знам защо, но нямам никакво желание да пътувам в чужбина. Обичам да обикалям красотите в България. Ходил съм къде ли не и от всякъде имам по много снимки, но съм публикувал в интернет пространстово една малка част от снимките, по-интересните. Дори за мен не е чак толкова важно самото качество на изображението, колкото какво точно показва кадърът. Предимно искам да покажа на снимката точно това, което вижда окото на човека, а не обработени снимки или разни нагласени колажи.

В България има много красиви места, за съжаление не умеем да ги стопанисваме. Случвало се е да посетя няколко пъти едно и също място. Като отида първия път, тъкмо привършва облагородяването на района, направено е красиво и приятно и затова решавам да отида отново.  Когато пристигна на мястото повторно, обаче ме обзема разочарование, защото направеното само преди година или две е занемарено, започнало е да се руши и  е пълно с боклуци. Мисля, че това е един национален проблем в България - ние не умеем да пазим и съхраняваме нашите природни дадености. Това е една от констатациите ми от снимането и пътуването. Ние в България гледаме на всичко като хищници, като експлоататори, гледаме да се възползваме бързо, да извлечем ползи от каквото може и после да става каквото ще.

Къде може да бъдат видяни ваши снимки?

Няма да изреждам всички места в интернет пространството. Аз не държа даже да се знае кои снимки са мои. Може да ви прозвучи странно, но аз не съм публикувал нито една маркирана по някакъв начин снимка. Никога не ме е блазнило да се показвам като автор на каквото и да е било - на снимка, текст или инициатива. Ще спомена само за сайта Родопчани, фен страниците Родопчани, Родопите и Родопчани, Планината и хората. Това е достатъчно. Просто се радвам, когато хората се любуват на моите снимки и мога да им помогна да видят нещо, което на живо трудно биха могли да видят. Случвало се е да изпълнявам поръчки - често наши гурбетчии, които са от дълго време в чужбина и ги обземе носталгията, ми пишат да снимам нещо конкретно от населеното място, за което им е домъчняло. Бивши граничари са ме карали да ходя да снимам изоставените вече застави, където са служили военната си служба навремето. Бивши работници на ГОРУБСО, които са работили и живели навремето в нашия край също са ми поръчвали конкретни снимки. Дори чак от Виетнам един човек ми писа да му снимам общежитието в Рудозем, където е живял, когато някога в ГОРУБСО работеха виетнамци. Радва ме точно това, че моите снимки имат и малко ... така да се каже социален характер.

Моите снимки са хиляди и дори често се случва някои да не си ги позная, защото, както ви казах аз не обичам да слагам надписи или каквито и да са белези по снимките, защото моята цел в снимането не е комерсиална, а и не ми харесва показността.

Непринуденото пътешествие ли предпочитате пред луксозното, добре обмислено и организирано пътуване? С голяма компания или със семейството?

Когато пътувам сам, освен самата траектория друго не планирам и то често дори и маршрута бива променен. Но когато съм със семейството си, тогава предпочитам всичко да е по план, така човек успява да оползотвори по-точно времето, с което разполага. Когато съм с приятели, пак предпочитам да е разчетено пътуването, но обичам и обиколките без предварителен план. Интересното е, че именно когато пътувам без план, тогава се случват най-интересните неща, човек обръща повече внимание на това, което среща по пътя си и контактите с различните хора са интересни. Когато човек е сам, може да реши да се изкачи на някое място, където, ако е с група, просто няма как да стане. Кой ще те чака да обикаляш по каманаци и храсталаци.  Колкото до лукса, зависи от много неща, понякога предпочитам по- лесно достъпните места, по –добре  направеното и по-лъскавото, а понякога  по-естественото, по-истинското - зависи от настроението, целта на пътуването, снимането и други фактори.

Когато пътувам се чувствам по-жив и винаги ми е интересно да видя и снимам нещо ново  или интересно по пътя.

За много хора да бъдат пътешестващи фотографи е истинска мечта. В какво се състои очарованието на професията и какви си „подводните камъни“ на това занимание? Има ли случаи, в които практикуването му е свързано с риск или трудност?

Аз не мога да кажа, че пътешествието е професия. Специално моите пътувания  изобщо не са професия, а чисто и просто някакъв стремеж към достигането на някое конкретно място или изминаването на някакъв път, по който искаш да видиш нещо ново и интересно. Очарованието за мен е точно това - когато пътуваш  по пътя си, виждаш много различни хора, случват се най-различни ситуации и това става в кратко време. Това отключва емоциите у човека, дори променя начина ти на мислене. Подводните камъни ги има в живота и без пътешествията, а те са еднакви и в двата случая, като разбира се, пътешестващият е изложен на повече рискове. Все пак пътуването по пътищата си има своите предизвикателства.

Какво ще си спомняте години наред от последните си пътешествия?

Много неща изплуват в спомените ми, но ще спомена само един възрастен човек от Банско, който за жалост вече не е между живите. Много неща  изговорихме, но това, което винаги ще запомня е изречението: „Младежо, свободата не се дири в гората, а е у главата. Остане ли ти да одиш у гората  и да се криеш, не си свободен.“

Издайте ни няколко фотографски трика за впечатляващи снимки на природни забележителности?

Не бих могъл да дам никаква рецепта. Просто съм усетил хората какво харесват да гледат по снимките, а и това пак зависи от много неща.  А, за да се получи перфектната снимка на някаква природна забележителност или пейзаж, трябва да се изучава доста време мястото, да се прецени точното място от където да се снима, по кое време, за да се избере най-добрата светлина и т.н Фотографията е като метеорологията, трябва да се изучава обекта на снимането.

Какво предпочитате да снимате – природа, населени места, хора... и защо?

Повече обичам да снимам природата и населените места, крайпътни чешми и беседки. Това е защото често искам да покажа резултата от човешката дейност сред природата и отношението на хората към природата.

Кое ще е следващото Ви пътешествие?

Някъде, където не съм ходил. Поне една родопска дестинация, а за сега и Странджа – Сакар изостава с присъствието си в моите албуми.