Художникът Борис Кисьов за енергията на планината и собствения път в рисуването
Слънчев човек. Това са думите, които описват Борис най-добре. „Драгостлив“ е родопското определение за онези лъчезарни хора, които радват със самото си присъствие. Носи с лекота енергията на един колосален талант, който определя като дар Божи и се чувства благодарен за това. Говори за работата като задължителна необходимост. От три години за него не е минавал ден без рисуване.
Срещаме се в неделя, по пътя за черквата „Св.Теодор Стратилат“ в квартал Райково, където ще запали свещичка за здраве, а по-късно ще се прибере в ателието си да работи.
Станахте известен като един от най-талантливите и търсени млади художници в Родопите. Тази Ваша слава отваря много врати за творец от подобна класа не само на национално, но и на международно ниво. Какво Ви задържа тук, в планината?
Планината ме зарежда по изключителен начин. Бих го оприличил с действието на зарядното на телефон. Достатъчно е само да погледна към нея, за да получа вдъхновение, импулс за рисуване. Вчера бях на гости на приятелско семейство в местността Варадил до Смолян. Страхотно място с невероятна панорама от върха, където се намира параклиса! Вековният черен бор, поляните... Понякога просто събирам четките и боите, отивам сред природата, за да рисувам.
Има ли някаква особена магия в Родопите, която ражда големи таланти особено в областта на визуалните изкуства? Родопският колорит, различен всеки сезон, живописната природа, красотата на родопчанките – от тях ли черпите вдъхновение?
Планината е родила много таланти и то не само сред художниците, макар да имаме наистина много силни майстори на четката, молива и въглена. Много музиканти, поети, певци. Родопите са извор на вдъхновение за много творци.
Кога разбрахте, че искате да станете художник? Има ли такъв отчетлив момент в миналото или се губи в мъглата на ранното детство?
Тук ще отговоря с думите на моя приятел Петър Янев: „Господ те е направил такъв – и тебе, и мене“. От дете рисувам, било е винаги в мен, винаги съм чувствал потребност да го правя.
Завършихте ли портрета на Петър Янев?
Да, направих т.нар. свободна рисунка по поръчка на негови приятели по случай 50 – годишнината на нашия известен гайдар и мой личен приятел.
Известен сте с ненадминатите си пейзажи, в които планината оживява с нови, различни лица. Не по-малко впечатляващи са портретите, които рисувате. Кои са любимите Ви художници – майсторите, от които се учите?
Уча се от Иля Репин, много известен и невероятен портретист, също от Пол Хедън – хиперреалист, чиито портрети са по-добри и от най-добрата снимка. Бих споменал Джеръми Манн, Анастас Стайков и много други.
Кои са любимите Ви техники?
Обожавам въглен, молив, маслени бои.
Какво изобразява платното на Вашия статив в момента?
Винаги рисувам по 7-8 неща наведнъж. До обяд ще рисувам пейзаж от Райково. След обед ще се заема с портрет на едно момиченце по снимка с маслени бои. Вечер рисувам портрети с въглен и молив, защото светлината е по-слаба. Съобразявам всичко с условията.
Мислите ли, че е абсолютно задължително за един художник да завърши Националната художествена академия и има ли алтернатива?
Кандидатствах в Академията за специалност „Графика“, но не ме приеха. Приятелите ми от гилдията ме уверяват, че това е съвсем обичайно и че дори Светлин Русев не е бил приет от първия път, но се чувствах обезкуражен. След това се мобилизирах и направих 5 самостоятелни изложби. Спомних си за Леонадро да Винчи, който по ред причини, вероятно заради факта, че е бил незаконно дете, е трябвало да търси свои собствени начини, за да научи много неща, не само в рисуването, но и в науката. Историята доказва, че именно това търсене на собствения път е родило шедьоври в изкуството и исторически изобретения. От неговото творчество и пример черпя вдъхновение, сили да се боря и продължавам напред.