Ислямофобията - интереси и заплахи

Публикувана на 05.08.2012 | 11:25
2254 прочитания
Националисти пред джамията в София
Националисти пред джамията в София


Непредубеденият прочит на ситуацията с обвиненията на спецслужбите и националистическите популисти показва някакъв вид опит да се подражава на световната тенденция в търсенето на враг, който да оправдае липсата на справедливост и търпимост между управляващата класа в света и все по-недоволните народни маси. Като знаем в България какви хора биват обличани във власт, която е прогизнала до основи в корупция и келепирджийство, съвсем очаквано е да използват ситуацията и да насаждат у хората погрешни схващания и отвличане на вниманието с мними заплахи от невидим враг, който може да бъде материализиран според потребностите на олигархията в страната, че и извън нея.

България се различава от западноевропейските страни по това, че мюсюлманите са си местни коренни български граждани с всичките си права и задължения, разликата е и в това, че в Западна Европа има социална политика, която е в помощ на емигрантите от цял свят в това число и от мюсюлманските страни, това че мюсюлманите живеят по-компактно и взаимодействат като общност е в основата на "заплахата" за западния модел на управление. В същото време българската държава се държи като мащеха и третира бедното си население като пришълци и в това число и мюсюлманската общност и по същите причини, че и в България мюсюлманите живеят в по-добро взаимодействие и по-хомогенно като общност с лидери, а това са мюсюлманските проповедници или ходжи, както искате така го разбирайте, което също не се харесва на продажните политически кръгове, както и тяхното острие - националистическо-фашистки настроени манипулирани граждани.

Не ви ли се вижда странно, че в българското законодателство няма ясно дефинирани права и задължения според закона - в смисъл, ясно да се знае кое се разрешава и кое се забранява. Едно от обвиненията към 13-те имами е за притежание на литература - може ли някой да ми каже по кой член, точка и алинея това се забранява и къде е описано коя литература се забранява и коя разрешава. Обвинението за проповядване на радикални идеи също е такова, че никъде няма конкретни думи, за които да се знае, че не бива да се изричат. Никъде няма показани проповеди, в които да е говорено срещу държавата като суверенитет и цялост, ако има критика по отношение на управлението.... моля ви, да не би само мюсюлманите да са не доволни - да, те са по-голяма заплаха от другите, именно защото имат лидери, които се ползват с доверието на хората и това, че хората са по-сплотени плаши корумпираната ни политическа класа.

Другото което буди недоумение е това, че Главно мюфтийство е институцията, която е призвана да администрира религиозната дейност на мюсюлманите в България и работи в тясно сътрудничество с държавата и по тази причина би трябвало първо мюфтийството да бъде информирано от съответните служби за подозирания проблем с литературата. Също така Главно мюфтийство е институцията, която трябва да се произнесе за съдържанието на литературата, още повече, че обвинените са служители на мюфтийството.. Вместо това, поведението на държавата всява недоверие и към тази институция, което е вече институционално насаждане на недоверие към мюсюлманите от страна на останалите български граждани. Тук е мястото да споменем, че ДПС също няма интерес от това в мюсюлманското общество да имат влияние неподвластни тем религиозни лидери и те също биха извлекли дивиденти от насаждане на страх от репресии в мюсюлманското население, което положение моментално ги прави съучастници в сбърканата политика в България.