Истинският потисник на жените мюсюлманки

Публикувана на 04.09.2017 | 16:44
20902 прочитания
Автор: Селвина Топалска
снимка: musliminc.com
снимка: musliminc.com

„Ислямът е религия, която потиска жените – кара ги да се обличат по нетипичен начин, да покриват телата и косите си, ограничава правата им в обществото, превръща ги в робини на бащите и съпрузите им...”

Знам. Това е, което сте чували, и всичко, което повечето от вас знаят за исляма и правата на жените, които изповядват тази религия, нали? Да. Това е идеята, която всячески се опитват да втълпят на немюсюлманите. Това обаче е една идея, която е твърде далече от истината. Мнението на онзи, комуто е по-лесно да се поддаде на предразсъдъците и стереотипите, на онзи, който е чул нещо от някъде, виждал е някога забрадена жена на улицата и вече си мисли, че познава исляма.

Истината за исляма и за статута на жената мюсюлманка обаче, драги мои, съвсем не отговаря на това, което си мислите, че знаете. Истината е друга и вие знаете твърде малко за нея.

Проблемът с потисничеството и ограничаването правата на жената мюсюлманка се крие не в религията, както вие предполагате. Изповядването на религията е едно обмислено и трезво решение, което всеки човек взема сам за себе си. Религията не е нещо, което се наследява, нито пък такова, което може да се наложи. Религията лежи върху убеждението на човек, което никой и по никакъв начин не би могъл да повлияе.

„Ислямът потиска жената, като не й позволява да показва красотата си навсякъде”, казвате. Не. Това не е потисничество. Това е  грижа за жената.

Това е начинът, по който ислямът поставя жената на пиедестал. Така ислямът предпазва жената от всяко нещо, дори от онзи примитивен гнусен мъжки поглед. Ислямът издига жената във висини, които хората със закоравелите разбирания трудно биха могли да си представят. И статутът й не предполага тя да бъде излагана на показ на всеки. Нима когато влезете в луксозна бижутерия диамантите и перлите в него са захвърлени на рафтовете така, както подхвърлят хляба в кварталния магазин? Не. Скъпоценните бижута се пазят строго - в сейфове, обвити в копринен текстил, така че дори и най-малката прашинка да не може да ги нарани и да намали стойността им.

По същия начин стои въпросът с положението на жената в исляма. Тя е нещо ценно, което се пази и от най-малкото неблагоразположение, от всяко възможно накърняване на нейната чест и достойнство.

Ислямът не ограничава правата на жената в обществото. Той й дава пълната свобода тя да бъде част от него.

Обаче днес, в 21-и век, когато твърдим, че живеем в ерата на демокрацията, когато твърдим, че човек има право на избор и всякакви „гарантирани” свободи, оказва се, че не ислямът или религията като цяло, а хората с ограничени разбирания са онова, което ограничава правата на жената мюсюлманка. Как ли? По всякакъв начин. Ислямът не само позволява, но насърчава жената да учи и да се развива. Примерите за  това са много и ако проявите дори най-малък интерес ще достигнете до тях.

Но можете ли да допуснете, че в нашите „демократични” времена жена, която работи във висше учебно заведение и носи звание „професор”, заявява на студентката със забрадка, че заради облеклото си тя няма право да посещава лекции. На въпроса „Защо?“, разбира се, отговор няма.

Ислямът не ограничава жената да работи, но работодателят на средна възраст, който споделя идеите на Хитлер, го прави. Още когато на интервюто  за работа пред него да се яви забрадено момиче, това за него е достатъчно. Не проявява никакъв интерес към потенциала, който се крие зад външния вид и забрадката.

Не ислямът ограничава и потиска жените. Потискате ги вие, драги мои, които сте роби на предразсъдъците си, а иначе сте толкова „загрижени” за жените мюсюлманки. А бихте ли ми казали как всъщност им помагате? В какво се изразява „загрижеността“ ви към тях? В ограничаването на правата им на улицата, в университета, на работното място и изобщо навсякъде?

Ако наистина сте толкова загрижени за жените мюсюлманки, то позволете си да погледнете отвъд ограниченията на предразсъдъците и стереотипите. Необходимо е първо вие да се освободите от това си бреме, а след това мюсюлманките сами ще получат свободата да са равноправна част от обществото, в което живеят, да развиват потенциала и възможностите си.

Както е казал обичаният от всички нас Васил Левски „Дела трябват, не думи!“. На дела покажете загрижеността си към „потиснатите”. Ограниченията в мисленето и разбиранията на мнозинството създават ограниченията за мюсюлманката, не ислямът. Затова отърсете се от тях, ще помогнете и на себе си, и на отсрещните. Позволете си да приемете хората такива, каквито осъзнато и сами в определен етап от живота си са избрали да бъдат. Ще видите, че дори самите вие ще се чувствате по-свободни.

В заключение бих ви казала само едно: Ценете и уважавайте избора на всеки един. Не съдете за книгата по корицата й. Опитайте се да гледате не повърхностно, а в дълбочина, защото именно там се крие стойността. Ограничените ни разбирания за света и хората в него, робството на предразсъдъци и медийни манипулации е онова, което отнема собствената ни свобода, а оттам и свободата на хората, с които живеем. Нека просто позволим на всеки човек в това общество да бъде себе си, с всички свои индивидуалности и различия. Това е най-доброто в борбата срещу собственото ни потисничество и „потисничеството” на жената мюсюлманка.