История за едни тежки времена - част първа

Публикувана на 18.01.2014 | 14:05
6227 прочитания

Има едни времена от историята на Родопите, за които трудно се говори, но те са оставили трайни бразди в съзнанието на много родопчани. Времена, в които човешките права са били потъпквани, а съдбата на хората е била последна грижа на комунистическата власт.

Ще разкажем за една личност от миналото, която е известна със своите приключения в доста обширна територия от Родопите. Почти всички от по-възрастните хора са чували за този човек, известен като Пашата.

Ще се опитаме да разкажем отделни епизоди от живота на този човек, един живот, изпълнен с много истории, много случки, живот, изпъстрен с какви ли не ситуации, белязали житието и битието на целия род на Рифад Брахимбашев, по-известен в района като Пашата.

Този човек е бил лидер сред близки, комшии и познати, утеха и надежда за много хора. От далечни краища са пристигали хора в село Чепинци, за да търсят съвет или помощ от Пашата. „Всеки ден идваха непознати хора и питаха къде живее Пашата.”- разказват неговите близки.

За времето си той е бил доста интелигентен човек, като хитростта също е заемала важно място в неговия характер. Занимавал се е с търговия. Пренасял е луксозни за онова време стоки като кафе, зехтин, захар, сол и други подправки от гръцките градове Ксанти и Кавала до момента, в който се затваря границата между България и Гърция. Носела му се е славата на богат, смел и доста вироглав човек. Хората са се отнасяли с респект към личността му.

Освен че се е занимавал с търговия, той е изучавал подробно и религия, турски и арабски език. В селото е имало един особен човек за онова време - наричали го Шейха, защото е завършил ислямско училище в град Кавала, Гърция. Именно от него Пашата придобива голяма част от знанията си.

Още твърде млад, Пашата започва активен самостоятелен живот, а това е нещо, което не е характерно за патриархалното битие в Родопите. Още от млади години Пашата започва да се сблъсква с изненадите на живота. Въодушевен от знанията, които придобива по религия, Рифад Брахимбашев започва да се изявява като общественик и лидер в селото. Млад, находчив, предприемчив и вироглав- той е един от първите, дръзнали да се противопоставят на скрития възродителен процес на активистите от „Дружба-Родина“, която е действала под опеката на властта. Още тогава започват и първите сблъсъци на Пашата със суровата истина в живота и гоненията на властта, разбира се.

Пашата става имам в джамията на селото. Така той печели влияние сред хората и по този начин властта е принудена да смекчи малко натиска върху него. Един ден по искане на активистите от „Дружба-Родина” му нареждат да включва специални молитви за царя в петъчната проповед. Освен това активистите започват открит натиск върху хората, изразяващи се в сваляне на кърпи и опити за промяна на носията на хората, която по думите им била определена като турска. Той обаче отказва. Именно този отказ вече се превръща в удобния повод за властта да го притисне отново. Но той не приема, дързостта му стига до там, че демонстративно напуска джамията и прекратява служенето си там като имам.

След още няколко подобни действия, насочени срещу дейността на активистите от „Дружба-Родина”, с които често влиза и в преки стълкновения, той окончателно си навлича гнева на управниците и те започват да прилагат различни репресивни действия спрямо него.

Тъй като често преминавал границата с Гърция, от където той донасял стока, с която търгувал в нашата страна, властта винаги има мотив да извърши репресивни мерки.

Под предлог, че го гонят заради нарушенията на границата, Пашата е преследван денонощно. Той е принуден да живее определено време в гората около селото, там са му носили храна негови близки и роднини.

След смяната на властта неговото положение малко се подобрява, тъй като вече отпада заповедта за задържането му. И така той живее вече по-спокойно и поне си е в къщи.

Така дочаква 9 септември 1944 година, когато комунистите идват на власт.

По онова време в самото начало активистите на Дружба-Родина изпадат в немилост, защото комунистите ги считат за фашистка организация и започват гонения срещу тях. Един ден арестуват тези, които са били от селото, и ги изправят пред хората. Извикват имамът на селото и казват на хората че, каквото каже имамът, това ще направят. На устроения от комунистите съд за така наречените фашистки елементи от Дружба-Родина присъства почти цялото село.

Когато обаче извикват имамът и го питат какво да ги правят тези хора, той казва да ги оставят живи, защото имат жени и възрастни родители, както и малки деца за гледане.

Много скоро след като комунистите идват на власт започва и активното мероприятие за превъзпитаване на населението. Родинците бързо се преориентират и биват приети в редиците на комунистическата партия и ОФ-организациите. По-моралните хора обаче бързо разбират, че този строй ще посегне на имотите и имуществото им и най-лошото- на религията и ценностите им. Така по- набожните хора пак се озовават срещу властта. Пашата е сред първите, които се опълчват на партийните организации и емисарите пратени от горе. Този път обаче властта действа мигновенно. Пашата е арестуван и пратен в затвора в Белене. Толкова са бързали комунистите, че даже не са конкретизирали обвинение, а просто са го посочили като враг на народа. И така с обвинение, че е враг на народа, Пашата е откаран в Белене и е осъден да лежи 5 години.

 

Там се среща с политически затворници, където получава допълнително яснота какво представлява комунизмът и какви неща вършат комунистите в името на народа. Там Пашата разбира, че комунизмът не е враг само на религията, а и изобщо е враг на мислещите хора. Комунизмът е оръжие в ръцете на безделниците и разбойниците, които искат единствено да заграбят имуществото на хората, обявявайки го за народно, като в същото време те управляват от името на народа и се разпореждат с власт и народно имущество.

В Белене Пашата лежи 2 години и бива помилван. Обявена е обща амнистия за много от политическите затворници и така след 2-годишно пребиваване в Белене, Пашата е освободен и се прибира в родното си село, в Чепинци. Там той се отдава отново на религиозната наука и започва да учи и турски и арабски език, тъй като литературата, с която успява да се снабди чрез нелегално пренасяне през граница от Гърция, е предимно на турски и арабски. Така под строгото наблюдение на комунистическата власт, Пашата живее скромно и без никакви обществени изяви.

Властта обаче не оставя непокорните на мира. Партията пак крои пъклените си планове за смазване на непокорните, дори когато те бездействат.

Есента на 1950 година е една от най-мрачните страници в живота на семейството на Рифад Брахимбашев. Тъкмо е прибрана реколтата и текат приготовления за зимата – добиване на дърва и набавяне на необходимите неща, с които да се изкара спокойно зимата.

В къщата на Рифад живеят дъщерите му, синовете му, като големият му син Мехмед е семеен с деца.

През нощта към 3-4 часа на вратата се чука, първи става големият син Мехмед и чува викове на вратата

  • Милиция, отворете или ще разбием вратата!

В къщата настъпва паника, хората са объркани и се чудят какво става, никой от тях не знае защо е всичко това, никой не знае защо е дошла милицията по това време и какво иска от тях.

Когато отварят вратата, единият милиционер им казва никой да не излиза от вратата навън.Милиционирите им съобщават, че по решение на властта, ще бъдат интернирани (изселени).

Никой не им дава обяснение защо се прави всичко това. Никой не им обяснява в какво са обвинени и с какво са прегрешили, та ще ги изселват.     Следва продължение.