Историята като част от родопския фолклор или за песента за Злата Зенгин Милкова от Петково

​Богатството на родопското фолклорно наследство се изразява в множество неща, едно от които несъмнено е това, че то е и исторически източник. Историята на Родопите и родопчани винаги е била и продължава да бъде част от родопското песенно творчество. Често пъти откриваме, че именно песента има изключителна документална стойност. И дори повече от това – понякога се оказва, че фолклорната памет е по-силна и достоверна от редица други документални исторически източници. От историческата родопска песен може да научим толкова много – не само за това какво се е случило, но и как родопчани са приемали и преживявали случилото се.

Пример за една такава родопска песен е песента за юначната мома Злата Зенгин Милкова от родопското село Петково.

Злато льо, мома каматна,
зенгин Милюва дощеру!
- Стани се, Злато, премени,
да си на хоро отидем!
- Идите, мои дружчици,
Златица нема да дойде
Злата е турчил загалил.
- Хайда ми, хайда, Златице,
хайдуте турчин фанале,
назад му роки ворзали,
в чоста го гора отвели!
Злата им вера фанала,
та си са Злата премени
със баш гиздилна премена,
окачи лето гиздило
и си на хоро отиде.
Таман се фати на хоро
и си са турчин зададе.
Пусна са Злата от хоро,
сраде женине отиде,
чорна е корпа метнала,
чуждо е дете йобзела.
Турчин ваз Злата йотиде
и си на Злата думаше:
- И до две корпи да метнеш,
и две ми деца да зомиш
пак щиш със мене да дойдеш!
Че си я метна на конче
и си на конче думаше:
- Превзимай, конче, преграбей
със краденана девойка!
Злата си солзи ронеше
и желни гласе пускаше,
пък си я турчин миреше:
- Молчи ми, Злато, не плачи,
бела кадона ще станеш,
на висок сарай ще седиш,
жолти алтони ще броиш,
ситни маргаре ще нижеш.
На Злата бално добалне
и хи си тьожко дотеже,
та си на турчин думаше:
- Турчине, томрашлинине,
я си ми подай ножчено
ябалка да си разрежа,
сорцено да си разквася.
Че не разреза ябалка,
ами си сорце прободе
и си на турчин думаше:
- Я нема с турчин да идам,
ами ще вземе да легна,
в чорнана земе длибоко,
на пръст и пепел да стана!

За случката, залегнала в основата на песента, научаваме от статия на петковския учител Георги Бойчев, цитирана в книгата на доц. д-р Георги Митринов, посветена на емблематичната родопска песен - „Пътят на народната песен на Злата Зенгин Милкова от село Петково”.

Снимка: Старите снимки на Родопите

Въпросната случка разказва за традицията отпреди повече от 100 години в Родопите, когато на големия християнски празник Света Неделя в местността Елата между селата Петково и Малка Арда в Родопите се провеждал голям събор с курбан. На него се събирали хората от двете съседни села. Според преданията на един такъв събор красивата мома Злата от Джизарлиеския род на Петково била похитена. Въпреки богатствата и любовта, които й обещавал турчинът, Злата предпочела да запази честта и достойнството си. Била готова на това с цената дори на смъртта - „да легне длибоко в чорнана земе”.

За да не се потурчи, както се пее и в родопската песен, мома Злата се пробожда с нож в сърцето.

Една красива млада българка умира тялом, но жертвата й се помни и до днес в Родопите и се носи в сърцата на родопчани. А песента за Злата Зенгин е пример за това, че фолклорът е най-доброто средство за обезсмъртяване и увековечаване на героичния подвиг.