Warning: mysql_connect(): Headers and client library minor version mismatch. Headers:100612 Library:30310 in /home/firekjbz/public_html/rodopchani.bg/include/config.php on line 8
Как раздавали правосъдие старите родопчани

Как раздавали правосъдие старите родопчани

Публикувана на 02.08.2017 | 10:36
4588 прочитания
Автор: Нели Иванова


​Бързо и справедливо.

Не, не използвали съдийско чукче, дори не разчитали на официалния съд, но борели престъпността по един изключително ефикасен за опазването на реда, нравствените норми и обществения морал начин.

Що е то самосъд?

Общността (селото, махалата, родът или семейството) се събирали и сами се справяли с престъпниците. Решавали дружно, издавали и изпълнявали присъди, налагали възмездие. Този тип правораздаване не означавало лична саморазправа, отмъщение в духа на „Козия рог“ или беззаконие, а изразявало добрата колективна воля на цялата общност.

Дали днес, когато тромавото и неефективно правораздаването е сочено за главен виновник за високата престъпност, принципите на т.нар. самосъд не могат да ни подскажат решение?

 Ето някои безспорни предимста:

Общественият самосъд в Родопите реагирал светкавично. Делата не се мотаели от инстанция на инстанция, пътят от престъплението до наказанието бил най-краткият, справедлив и безпристрастен. Всички от общността участвали в правораздаването, което гарантирало вземане предвид на различните гледни точки. Отсъждането се правело публично, а изпълнението на присъдата ставало веднага след това.  Съдии били всички, а не назначени на заплата длъжностни лица. Безпристрастността и неподкупността били гарантирани.

Как протичало съдопроизводството разказва Стою Шишков през 1908г.

Поради географската изолираност на Родопите този самобитен начин на правораздаване изиграл огромна роля за съхранение на реда, морала и нравствеността на родопчани през вековете.

Бил на три инстанции така да се каже: челяден (в рамките на семейството), роднински (в рода) и обществен (махленски и селски). Характерно било, че общността не допускала намеса и влияние отвън.  Всеки от селото имал право на участие без значение на възраст, пол и др.

Виновниците – лъжци, крадци, блудстващи хора или онези, които не се държали добре с родителите си (биели ги, нагрубявали ги, не ги хранели), мошеници, фалшификатори – всички били изправяни на самосъд, включително и за неустойка в задълженията.

Процедурата била следната: привиквали виновника, изслушвали  оправданията му, давали думата на обвинителите, а после съдът се произнасял. Всичко било лично и устно, нямало нищо писано на книга. Присъдите могли да бъдат морални – осъждане, публично изобличаване, мъмрене, заплашване и наставления, материални – глобяване в пари или натура – восък, зехтин за черквата или джамията, направа даром нещо обществено – път, мост, чешма или телесно наказание – затвор и бой. Най-тежкото наказание било изгонване на виновника от селото или махалата. Челядният и роднинският съд не били публични, организирали се вътре в семейството и рода. Ако синът или дъщерята имали провинение, бащата и майката ги мъмрели, съветвали ги, понякога виновните отнасяли бой. Наказанията още включвали тежка работа, лишения от дрехи, веселби и др. Ако прегрешилият не разбирал от дума, тогава включвали и роднините, а ако и роднинският самосъд не се справел, то селото вземало случая в свои ръце.

След черква или джамия се разгласявало деянието публично. Виновника довеждали пред хората, разпитвали го и наказвали. В тоя самосъд най-важното било мнението на най-възрастните, почтени и мъдри хора. Ако виновникът крадял, то това, което било откраднато – кокошка, дреха, кожа,  висвали на врата му и го развеждали из селото. Осмивали го, заплювали го и го излагали на публичен позор. Осъждали го да върне откраднатото, да заплати неговата стойност, определяли му глоба в полза на черквата или джамията, или друго угодно дело. Боят не бил изключен. В по-стари времена възкачвали голи блудниците на магаре и така обикаляли селото. След такъв позор виновниците често напущали сами селото.

Нарушителите на морала и крадците били най-често подлагани на самосъд. Интересното било, че виновникът никога не търсел защита от държавните власти. Самата държава зачитала колективната воля като важна. В родопския самосъд нямало специално избрано жури, нито се допускало възнаграждение на който и да е, но свещеникът или имамът винаги участвали. Всеки можел да обори мнението им, но то се зачитало.

Общественият самосъд напълно удовлетворявал колективната воля и чувство за справедливост. Пред него писаните обществени светски закони се считали за по–ненадеждни, изложени на подкуп, субективен поглед на съдията и др. недостатъци. С  една дума нямало се доверие на официалното съдилище, което не удовлетворявало общественото чувство за правда. В много от Родопските села споровете се отнасяли до съдилищата толкова рядко, че някои хора никога не били прекрачвали прага им и не познавали местния съдия. Всички спорове обичайно се отнасяли до народния самосъд и трябва да се отбележи, че той прекрасно вършел своята работа, за което е показателен фактът, че населението се радвало на спокойствие, ред и справедливост. 

© Родопчани