Каква попара ще "сърбаме" на старини, зависи само от нашето отношение към родителите

Когато бях малка баба често ми разказваше една приказка и не съм предполагала, че след толкова години тази приказка ще бъде все така актуална.

В едно семейство се родило дете. Заедно с младите живял и дядото, който след смъртта на бабичката не можел да свикне със самотата. Той най-много се радвал на рожбата-  събитието го върнало в годините на неговата младост, когато изпитал първите трепети на бащинството. Не след дълго присъствието на дядото започнало сериозно да изнервя булката, която непрекъснато фучала и ругала, тъй като трябвало да прислужва на прикования на легло от старост свекър. Минали 4-5 години и положението ставало все по-нетърпимо. А момченцето след като проходило, все около дядото стояло. Това още повече изнервяло озлобената майка.
Веднъж тя не се стърпяла и избухнала пред съпруга си. А той, за да й угоди, проявил най-жестокото бездушие, което може да хрумне на един наследник.

Мъжът влязъл в пустия плевник, където навремето баща му отглеждал животни, позапушил зеещите дупки в стените, напълнил чувал със слама и го сложил в единия ъгъл, близо до яслите. Сложил един дънер, на който оставил шише вода и един хляб. След това отишъл в къщата, хванал баща си и го измъкнал от там, слагайки го да лежи върху сламата. Детето наблюдавало всичко, разплакало се и започнало да дърпа баща си за крачола да не води дядо му никъде, но и това не помогнало.
Вечерта майката започнала да вика сина си да се прибере за вечеря, но не могла да го извика. Пратила съпруга си. Той чул, че детето е в дърварника и отишъл да го прибере. Когато влязъл вътре, останал поразен- видял как петгодишният му син търкалял един голям дънер и го попитал:
- Какво правиш, сине, за какво ти е това тежко парче дърво?

- Отделям си го, ще го търкалям до плевника, да не го съсечеш. Там ще го скрия, за да може като остарееш, да има на какво да ти оставям хляба, като те изпратя да живееш в къщата на животните...

Излишно е да разказвам какво се случило след това и как майката и бащата на момчето прибрали стареца и се отнасяли с голяма грижовност и почит към него в малкото години, които му оставали...

Жалкото в тази приказка е това, че ние не сме се поучили от нея и все още има такива неблагодарни синове и дъщери, които пренебрегвайки родителите си, не разбират каква тежка участ ги чака на старини. Но мъдрите хора от народа са го казали: Каквато попара си надробиш, такава ще я сърбаш...