Когато бръшлянът завладее царството

​Магично, красиво и много тъжно, родопско. Такива емоции и чувства обземат всеки, който застане пред тази мила родопска гледка. Когато човек пристъпва по калдъръмените сокаци из родопските селца усеща дъха на миналото. Застане ли човек в близост до някоя стряха усеща присъствие на нещо, което всеки момент може да го обгърне това нещо е било реалност преди но сега е невидимо. Вървейки бавно по тесния сокак, човек се изправя пред портата на стар дом.

На времето вероятно това е бил богат и щастлив дом, дом в който е имало детска глъч, мирис на смляно брашно, на прясно изпечена питка. Разнасял се е аромат на сушени плодове и царевица. Над огнището са висяли деликатеси от сушено и пушено месо, а долу е калкочела вкусна чорба. Това към днешна дата се брои за скъпа екстра а през онези години е било нещо нормално за един средно заможен български дом. 

За съжаление днес във все повече такива домове от миналото се настанява и господства бръшлянът. Сякаш той, бръшлянът се опитва да скрие всичко и да го консервира, за да остане непокътнато за вечността.