Конференция за помаците разбуни духовете в Смолян

Публикувана на 06.05.2012 | 18:55
2450 прочитания
снимка: 24smolian.com
снимка: 24smolian.com

Конференция за произхода на помаците разбуни духовете този уикенд в Смолян. На дискусия български учени се противопоставиха остро на проф. д-р Ахмед Гюншен от Балканския изследователски институт в Одрин, който заяви, че помаците са турци по произход. Разбиранията им за раждане, смърт и сватба били еднакви като в Турция и затова да се наричали българи или гърци или други не било доказуемо, а принадлежали към турската нация и култура.Той се изказа по време на  международна конференция „Помаците, версии за произход и съвременна идентичност“, която събра в Смолян учени от България, Турция и Сърбия. Форумът бе посветен на 40-годишнината от смяната на имената на помаците. Организатори са Нов български университет/НБУ/, Института за изследване на близкото минало, Фондация за свободата „Фридрих Науман”. Сред участниците беше зам. – председателят на ДПС Али Осман Имамов и депутати на движението от Смолянско и Благоевградско.
Академик Георги Марков обвини Гюншен в пантюркизъм и в опити да се отъждествява Османската империя с Турция, а Димитър Аврамов от Атака нарече форума провокация със сепаратиски намерения, направена в името на турски интереси. Самата дискусия, за съществуването на нещо по различно от български народ е манипулация да се внуши, че са нещо по различно. И да се говори, за съществуването на помашки език уж, за помашки етнос, каза Аврамов.
Изборът за форума на названието „помаци“ от редица други за общността проф. Евгения Иванова обясни с резултатите от изследване на НБУ и „Алфа рисърч“ от м. г., при което най-голяма част от тази общност – 35 % се определя така. Изследванията сочели, че за разлика от преди 14 години, сега тенденцията за отделно самосъзнание обхваща все повече хора от общността. Причината, според проф. Иванова, не е заради чужда пропаганда или желание за национална идентификация по религиозен признак, а от продължаващото огромно отхвърляне на тези хора от двете големи общности – българи и турци. И ако в началото на прехода самоопределението помаци не се нуждаело от мотивация, сега се пръквали много теории, сочещи български, турски и дори албанския им произход.

Пред събралото се множество тя посочи: „Когато преди 14 години проведохме едно голямо изследване в Родопите, излезе че 33 % от помаците се самоопределят като българи, 5 % като турци и 62% като други. В това „други“ влизаха всички други названия, тогава не откроихме процес на създаване на отделна общност поради различността, огромното многообразие от самоназвания, още повече, че тогава съзнанието за отделност се носеше преди всички от елитните. Сега от изследването, което направихме през м.г. на нагласите  - от НБУ и „Алфа Рисърч“ процентите не се получиха много различни. Като българи се самоопределиха 26%, турци – 5 %, другите обаче нараснаха на към 69%. Не може да се каже дали това нарастване е устойчива тенденция, времето ще покаже“. Тя посочи, че различните типове самоопределения на помаците варират от изток на запад, като на изток в Родопите преобладават с повече българско самосъзнание, до най-крайния запад, където самосъзнанието става преобладаващо турско. Междинните случаи продължават да съществуват и да преобладават.
По самоопределението „Българи“ имало неголяма група на приелите християнството, онези заличили единствената разлика. „Парадоксално е обаче, че тези българи християни продължават да бъдат маргинализирани от традиционните християни“, каза Иванова. За друг тип самоопределение като „българи“ тя посочи, че мотив е хората желанието за модернизация, по-голяма интеграция. И отчете различни нюанси на мотивация, като в Смолянско това са запазените традиции на дружба Родина, в Кърджалийско това е съпротивата срещу турското население в този регион.
„Най-силно изразено определение българи мюсюлмани е изразено най- силно в Мадан и Рудозем. За тях е равнозначно определението българи с акцент мюсюлмани. За разлика от другите те настояват върху религиозната си принадлежност, и считат че българите са приели исляма по време на османската власт, за разлика от други.
Идентификацията като български граждани е много силна в тази общност. И без често пъти да познават големите световни спорове, българите мюсюлмани, особено в Родопите ,са пределно наясно интуитивно, че гражданство и етническа и религиозна принадлежност са различни понятия.
Самоопределението „турци“ е предимно в Западните Родопи и Пиринско.
То продължава да бъде традиционно най-малко. Има обаче една разлика, докато в началото на прехода това самоопределение не се нуждаеше от мотивация сега започват да се публикуват мотивации защо тези хора в Корница държат да се определят като турци. Има два аспекта на обяснението, че в околните села на Корница, където правихме изследването, обясняват турската идентификация с дълбоките травми от Възродителния процес, самите корничани предпочитат да изобретяват турския си произход от Турция. Публикуват се теории за смяна на езика в Западните Родопи и Пиринско, че са забранявали езика им и те постепенно го забравили и затова говорели български.
Има и една много нова теория покрай турската идентификация възникнала пак в Западните Родопи и Пиринско за албански, арнаутски произход, мнозина от жителите на тези села се самоопределят като албанци, което среща доста силен присмех в околните села. Възможно е тази арнаутска идентичност да по-есен преход, ново явление, недостатъчно изследвано, възможно е да е някакъв междинен преход нито българско, нито турско, към отделност, към друго самосъзнание.
Етническо самоопределението само „мюсюлмани“ е на 20% от общността е разпространено сред много религиозните хора в общността. Много силно впечатление прави, че това самоопределение никъде не се позовава на единствения прецедент в световната историята – върху религиозна идентификация да се изгради национална идентификация като в Босна. Не се сещат за такова сравнение, не говорят за такова сравнение, което ме кара да мисля, че тук този процес не е разпространен. И че ако има самоопределение само мюсюлмани е по-скоро въпрос на вътрешно общностна капсулация, отколкото на желание за национална идентификация по религиозен признак. Тази вътрешно общностна капсулация се дължи на двойната маргинализация от двете основни групи – българите християни, което се отнасят с пренебрежение към приелите християнството, и от друга страна на турците, които въпреки твърденията на определени среди в ДПС, че са техни братя и няма разлика между тях, въпреки това навсякъде се вижда същата маргинализация и от страна на турците по отношение на българите мюсюлмани. Логично е в такъв случай да се появят тенденции за отделно самосъзнание, които преди 14 години се носеха само от отделни представители, сега започват да обхващат все по-големи масиви от хора. Говоря за прословутия помашки етнос, с който не съм съгласна. Става дума за едно сравнително ново явление. Докато преди 15 – 20 години желанието за модернизация се идентифицираше със самоназванието „българи“. В момента желанието за модернизация започва да минава през отделността, през помашкото отделно самосъзнание. Очевидно е желанието на голяма част от тези хора за отделност – благодарение на отхвърлянето от двете страни“, каза Иванова. Според нея основен проблем сега е отхвърлянето на ислямизацията и фабрикуването на всевъзможни теории за предосмански ислям на Балканите. „Твърде тъжно ми става как преди 20 години ходихме с османските регистри и убеждавахме хората, че Балканите са ислямизирани ненасилствено, сега с тези регистри се налага да ги убеждаваме, че изобщо е имало ислямизация“, каза Иванова.
Теориите за помашки етнос тя раздели на две групи – едните допускат българска връзка: за тракийския произход, прабългарска теория, непожелали да се покръстят при цар Борис и волжо-камската теория за дошли от поречието на Волга българи мюсюлмани.Другите две теории арабската и печенежко – куманската теория отхвърлят българска връзка, тоест визират протурски произход. „Ако само тези теории циркулираха нямаше да има проблем. Проблемът е в резултатите от преброяването. Разликата от отговорите от цяла България и районите с помаци по отношение на неопределилите се по етнос религия и език. Ако в България по етнос неопределилите се са 10 %, в Смолянко са 23%, по език в страната – 10%, в Смолянско те са 21.4%, по религия неопределилите са 27%, в Смолянско те са 50% половината от Смолянско не се е самоопределило по религия. Очевидно има проблем, който трябва да ни накара да се замислим, очевидно маргинализирането от двете страни кара общността да има нужда от някакъв отдушник“, заключи Иванова.

На конференцията българският корен чрез езиковите особености на помаци в три гръцки области Ксанти, Родопи и Еврос показа доц. Елена Каневска от Смолян. Съществува опасност да се кодифицира под носа ни друг помашки език, чиято основа е родопски диалект, предупреди Каневска.