Костадин Илчев: Гайдата за мен е свещен инструмент

Публикувана на 19.07.2017 | 17:25
7105 прочитания
Автор: Теодора Илиева

Интервю с гайдаря Костадин Илчев (Бай Диньо), ръководител на „101 каба гайди“, почетен гражданин на Смолян, инициатор България да е първата държава, поставила световен рекорд на Гинес с 333 гайди. За самобитен продължител на родопската гайдарска традиция неговото име е вписано в НС „Живи човешки съкровища – България”

Бай Диньо, от кога започна да свириш на гайда, на колко години беше?

Запачнах през лятото на 1961 година, по това време. Първо баща ми ми купи акордеон, за да се науча да свиря, но аз исках гайда. Тогава брат ми взе акордеона, а баща ми ми купи гайда от един негов братовчед от Гращица и така започнах да свиря. Ходих при един възрастен човек от селото, който не работеше, защото беше инвалид, но много добър гайдар. Ходил съм и при Илия Ружинов. Тогава бях на 12 години. Така започнах. По-късно, когатоАпостол Кисьов направи школата, се включих там. Като завърших в Стойките, аз дойдох в Смолян да уча. С гайдичката си идвах, защото често си посвирвахме с приятели и съученици сред природата.

А от кога започна да обучаваш деца?

На 1 април, през 1978 започнах да обучавам в детския ансамбъл. Бай Тасо тогава беше ръководител на детския гайдарски състав към ансамбъла, но напредваше с годините за пенсия, оставаха му още 5-6  и с тогавашния директор –  Никола Симеонов решиха да търсят заместник. След дълго обсъждане кой да бъде, са се спряли на мен. Бай Тасо тогава е казал: „Единствено Коцето може да свърши тази работа“ и ми се обадиха. Направихме една среща, предложиха ми да започна работа при тях като помощник-гайдар. Аз се чудих, чудих, и викам: „Добре, ще започна“, като си мислех,  че ако не ми харесва винаги мога да напусна и така започнах, но бай Тасо беше много внимателен и много ми помагаше. През 1983 година той се пенсионира и аз поех гайдарския състав в читалището. Започнах със 105 деца и така до пенсия. Над 30 години изкарах. Харесваше ми работата.

Колко деца си обучил до сега?

Груба сметка не съм правил, но със сигурност над 600 деца са минали през моите школи.

А сега има ли много желаещи да се научат да свирят на гайда или не е както преди години?

Сега мога да кажа, че интереса е още по-голям.  Тази учебна година съм работил със 110 деца към читалището.  Това са деца от детската градина – четвърта група, от 1-ви, 2-ри клас, та чак  до завършване на средно образование. Тази година съм имал школа от 42 начинаещи деца, като имаше и такива, които пътуваха: от Лъки – четири деца, от Чепеларе идват, едно дете от Търън, от Смилян има едно момче. От Стойките има две деца, които също пътуват, но един път седмично, защото нямат възможност за по-често пътуване. Голям е интересът към гайдата.  Още от пролетта са започнали да ме питат дали есента ще ги приема в състава. Никой не съм върнал до ден днешен! Който е изявил желание – да заповяда, да свири!

Ти си ръководител и на „101 каба гайди“. Чувала съм, че имате устав и в състава се влиза с специфична „молба“.

То е за големите, работещите. Там си имаме устав и който желае, да заповяда. Вратите са отворени. Питат ни, трябва ли някаква молба да се направи, за да свирят в състава и в кръга на шегата ние казваме така: „Молбата е в стъкло, събира се управителният съвет и разглежда „молбата“. Това е само една от точките. Имаме изисквания за редовно посещение на репетициите, за да има резултати.  Гайдарите трябва да се включват активно и в концертната дейност. Това си е един вътрешен устав, който е свързан и с малко майтап.

Ти правиш и гайди. Можеш ли да кажеш колко гайди си направил до сега?

Не съм ги броил, но за над 30 години съм направил доста. Не съм държал сметка, може би това ми е грешка. За себе си трябваше да си записвам,  за да имам една информация –колко деца съм обучил точно, колко гайди съм направил...

Ти се ангажира и с бюст-паметника на Апостол Кисьов в родното му село Стойките. Как се роди идеята за него?   

През 2015 година по време на Роженския събор се запознах с едно момче – Ангел Каравланов, на което рода му е от Чокманово, но живее в Пловдив.  Той е младо момче, завършило е във Велико Търново, скулптор е и с това се занимава и в момента. Много се зарадва като се запозна с мен, стана му приятно и ми вика: „Ей, бай Диньо, отдавна съм чувал за теб! Драго ми е, че вече на живо те видях“. Така започнахме разговора и той ме попита как се е създал събора на Рожен, как се е родила идеята на Апостол Кисьов със 100-те гайди, коя година... Аз му разказах как през 1961 година Апостол Кисьов обединява всички гайдари от от целия тогава смолянски окръг – от Стойките, Гела, Широка лъка, Девин, Арда, Смилян – всичките села. Минал е човекът през селата, той се придвижваше с един мотор. Направил е една сюита, която всички гайдари я разучават и преди събора на Рожен, събира ги и прави първата репетиция, за да уеднаквят свиренето. И така се създава гайдарския състав. Този човек за мен е извърши много голяма работа, за да запази гайдарството, родопската песен, родопската музика. След това вече събира гайдарите всяка неделя по един път в Смолян. И така се започва. През 1962 година му идва идеята да направи гайдарски школи в по-големите селища в окръга. По това време аз бях ученик в Стойките. Дойде той, събрахме се 5-6 деца. Аз си свирех тогава може би от една година. Направи школа и по кавал, направи и школа по тамбура в Стойките, но му беше много трудно, защото нямаше специалисти, които да му помагат. Апостол Кисьов се мъчеше да свърши цялата работа. Отделно направи школа в Момчиловци, Чепеларе, Нареченски бани, в Смилян също направи. Там имаше гайдари, които бяха много добри и те поеха инициативата да водят школите. Доста гайдари излезнаха от селата. В Момчиловци имаше 7-8 деца, които продължиха да си свирят. Те вече са големи, станали са бащи, а някои може и да са дядовци вече. И така...  Като му разказвам аз тези неща на Ангел, той ме попита: „Добре де, като е направил толкова много, за този човек нещо направено ли е?  И аз му казах, че доколкото знам ансамбълът от Стойките бяха започнали да събират някакви средства, за да му правят плоча-барелеф. Като чу това това, момчето каза, че той ще изработи.

Аз споделих с колегите, с някои от жените, че това момче изяви желанието да му направи паметник, само трябва да се намери место къде да се сложи. Така се роди идеята.

Аз му разказах историята за Апостол Кисьов, а инициативата за този паметник излезе от него.  Аз също подкрепях идеята, да направим да направим една плоча с неговия образ, но Ангел тогава ми каза: „Ще направим паметник, а не плоча. Този човек заслужава да го позлатим“. След събора той ми се обади от Пловдив и предложи  да се срещнем с кмета на Стойките, за да уточним място и да преценим какво отговаря да се направи. Знаехме, че в центъра на Стойките имаше общинска градинка. Решихме, че ще направим бюст-паметника до чешмата.  Кметът се съгласи с нас и започна да действа за документи, проекти, но като проверихме, се оказа, че това място не е общинско. Останала е само една ивичка до алеята общинско, а другото е продадено. Тогава нещата  тръгнаха малко назад. Кметът се поинтересува за други места, срещнахме малко проблеми. Ангел изработи паметника, докара го в Стойките, постави го в градинката и цяла година след това чакахме да се разреши въпроса със земята. Видяхме,  че трудно вървят нещата по организацията и аз, заедно с  Лазарин Чернев  отидохме при кмета на Община Смолян, казахме му за какво сме отишли и човекът ни разба. Обади се на хората, които отговарят за тези неща и още на следващия ден отидохме в Стойките със зам.-кмета Марияна Цекова.  Умувахме и решихме, че това място, където е направен паметника на Стефан Чернев, до него вляво може да се направи не един паметник, а повече неща. Паметникът вече е монтиран. Преди две седмици минах от там и гледам, че нещата са завършени. Сега, в момента се работи чешмичката. Скулпторът докара едно корито, което също той е изработил. От камък го е направил и на него има изобразена гайданица. Много хубаво стана. На самите камъни, където е бюст-паметникът е изписано името на Апостол Кисьов. Има и надпис „Песента и човекът се раждат заедно“. До тук всичко е изработено безплатно от момчето, но това му коства много пари. Сигурно надхвърля 7-8 хиляди лева, защото той си поема и превоза от Пловдив, купува материали, а всичко е скъпо. Може би ще направим една акция за дарение, кой колкото може, за да му съберем на човека малка част. Преди дни ходихме пак при кмета, защото имаме друга идея – да изпишем на една голяма плоча имената на всички гайдари от Гращица и Стойките и да я сложим там, където е параклиса, до чешмичката в Гращица. Те са 30 души. До есента ми се иска Ангел или някой друг, ако може да помогне за исписването на имената и да я монтираме и когато откриваме паметника, на 18 октомври, когато е рождената дата на Апостол Кисьов да открием и плочата. Ние имахме намерение това да стане на Петровден, защото тогава е празникът на Стойките, но той още не беше завършен, а и гайдарите се пръснаха – едни на почивка, други по селата... отпускарски сезон е. Апостол Кисьов заслужава да му се издигне паметник. Той не само в гайдарството е работил. Занимавал се е изобщо в сферата на културата. Той е един от първите ръководители през 1948 година, който изкарва 120 души в ансамбъл от Стойките, после отива в Девин. Там прави ансамбъл към читалището. През 1960 година идва тук, в Смолян и прави ансамбъл „Родопа“. Той е първият, който основава оркестъра и започва да набира певици от окръга – от девинския регион, от Смолян... и така създават ансамбъл. Той заслужава да му се направи паметник и му го направихме. С малко проблеми, но сме благодарни на общината, че  приеха присърце нещата и веднага се отреди мястото, проект се направи.

Коя е любимата ти гайдарска сюита?

Те са много, всички ги обичам, но едни от тях са „Хайдутине са молеха“, „Оти ми грачиш, гарванче“. Те всички са много хубави...

Какво е за теб гайдата?

Гайдата за мен е свещен инструмент, който се ползва за всяко нещо – дали ще бъде на кръщене, дали ще бъде за сватба, на събора... навсякъде. Дори има гайдари, които едно време са отивали на фронта с гайдите си. Има много такива случаи. Един такъв е с Крум Симеонов от Левочево, който докато беше жив не се разделяше с гайдата си. Постоянно му беше на гърба. И на фронта е бил даже с нея – при престрелки, пукотевици. Куршуми му продупчват гайдата, но той не е засегнат. Манерката му сдупчена, а по него няма и драскотинка. Дали гайдата го е пазела, какво е станало. .. Може би всички са чували историята за тази песен „Мила ми е мамо, драчка ми е“. Родопчанинът, който с гайдата си спасява не само неговия си живот от разстрел, а и на още трима души. Пак гайдата е направила това добро. Аз много си уважавам гайдичката. В нашата махала, в Гращица рядко имаше къща без гайда. И всички бяха любители на песента, на музиката. Идват в магазина, започнат си мохабет. Жените си пазаруват, а мъжете си вземат по една ракийка и след малко чуеш, че гайда просвири. И друг изпрати някакво дете да му донесе гайдата и се започва мохабета.  Това според мен беше много хубаво нещо, защото така хората се обединяваха и се сплотявяхя. Бяха по единни, нямаше завист, агресии, злоба.

© Родопчани