Кой какво чества на събора в село Ваклиново?

В тези летни и горещи дни в Родопите хората не спират с културните мероприятия. Едно от тези събития бе и събора в Сатовчанското село Ваклиново ( Марулево) където от доста години хората провеждат едно културно честване, което е с променлив повод. Променлив защото през 70-те години събора е учреден като честване и почитане на загинали граничари. В последствие става празник на тютюнопроизводителите, а днес просто възможност хората да се съберат, да се видят, да се повеселят и да си отдъхнат за 2-3 дни от тежката и непривлекателна работа в този край на България. Този акт на това население, което се събира и празнува считайки за празник точно самото общуване по между си и възможносtта да се повеселят и подраговат както се изразява родопчанина се различава от измислените чествания и изкуствени празници, в които само медиите ни вкарват. Макар че повода на времето за това честване е с доста противоречив характер, родопчани не акцентират върху това, а се опитват да извлекат ползата за хората от физическото действие, което през 70-те години е имало съвсем други цели и намерения. Проследявайки историческата хронология няма как да не се долови сянката на "възродителния процес" от 70-те години. Времена, в които тогавашната власт с ярост натрапваше на родопчани всевъзможни мероприятия, с които да прокара партийната линия на асимилация на местното население. Тук е мястото да кажем, че по никакъв начин не искаме да омаловажаваме себеотдаването на граничарите, които дисциплинирано и стриктно спазваха нарежданията на своите политкомисари. И понеже тук става въпрос за граница за граничари за погранично население също така похода на бивши граничари за отбелязване и честване на годишнината от събитията на границата през 1953г когато в престрелка загиват граничари. Да това събитие е факт, но от онези времена населението от пограничните райони помнят и други събития. Помним разкази за десетки убити български граждани по границата, слушали сме за много убити чужденци, германци, чехи, румънци. Все хора които бягаха от комунистическата власт. Помним също как се гавреха офицерите от заставите с населението, което трябваше да минава зад загражденията, за да обработват земите си, помним как нарядите всекидневно губеха по един час на хората , проверявайки документите им в автобусите и с какъв назидателен тон хокаха хорицата, които изхранваха тези войничета с труда си.Гранични войски си бяха авангарда на "възродителния процес" в пограничните райони на Родопа планина. Това го споменаваме не за да търсим мъст или да нахокаме някого, да такава беше политиката на държавата по онова време. войничетата нямаха вина, те просто бяха заблуждавани от своите политкомисари. Лошото е, че на места и днес се вършат тъпотии от гранична полиция, понякога просто действията им несъответстват на ситуацията в днешно време, а действията са плод просто на перчене и демонстриране на сила или избиване на комплекси. Родопчани обаче понасят стоически всички издевателства в мирно време на власоимащи и самозабравили се бивши ченгета, а кой знае, може и да не са бивши.