Който проси има къде да го носи, но който краде няма къде да го свре!

Преди години живял един много богат човек. Имал много работници, но им плащал много по-малко, отколкото те били заработили. Вземал от техния джоб, за да пълни своя. Хората знаели какъв е, но нямали избор - трябвало да работят. Единствената им утеха била в деня на заплати, когато подвиквали: "По -добре да имаш стотинки, изработени честно, вместо стотици левове, откраднати от ръцете на трудещите се."

 Един ден на врата на богаташа почукала просеща старица. Той отворил и попитал:

- Пак ли пари искате? Вие за защо не работите? Знаете ли тези пари с какъв труд съм ги изкарал, а вие, наглите, просто идвате един след друг и само искате ли, искате...

Старата жена вдигнала поглед:

-Аз моля за милостиня, колкото да си купя храна да преживея. Стотинките, които ми дават хората доброволно, от състрадание не са отишли на вятъра, помогнали са ми да преживея още един ден. Но ако вземах насила от хората, това вече щеше да е нагло. Да не забравяме, че на този свят никой не е вечен и ще дойде време да платим за греховете си. Хората казват:

"Който проси, има къде да го носи, но който краде - няма къде да го свре!"