Warning: mysql_connect(): Headers and client library minor version mismatch. Headers:100612 Library:30310 in /home/firekjbz/public_html/rodopchani.bg/include/config.php on line 8
Легенда от светлина и камък - манастирът „Свети Атанасий Велики“ в местността Варадил до Смолян

Легенда от светлина и камък - манастирът „Свети Атанасий Велики“ в местността Варадил до Смолян

Публикувана на 17.05.2017 | 20:12
12109 прочитания
Автор: Нели Иванова


Само на 5 километра южно от Смолян, по пътя за селата Чокманово и Смилян, в местността Варадил се намира единственият манастир в Средните Родопи „Св. Атанасий Велики“

Image title

Мястото е легендарно с десетките предания около неговата история, а величието на панорамата, кристалният въздух и уханието на смола от вековната борова гора на хълма привличат тук поклонници и туристи целогодишно. Ако решите да посетите манастира, можете да потърсите чичо Стефан или леля Гинка, които живеят в околните вили. Ще ви разведат и ще ви разкажат куп интересни случки.

Сън. Всичко започнало от послание, получено насън. Местонахождението на храма било посочено от баба Стояничка – благочестива старица, която живеела на Варадил. Често сънувала Свети Атанас, разказвала на хората и събирала дарения за негов храм.

 Мястото се оказало  неслучайно. Още преди средата на деветнадесети век там имало останки от параклис, засипан с пръст - изглеждал като могила, висока четири метра. На върха била вдлъбната около метър и там едва се виждал дъсчен долап. През 1869г. се събрали много хора от Райково и Габрица и разкопали могилата. Като по чудо открили стар параклис с кръст в него. Всички се изредили да го целуват. Събраните дарения от 2250 гроша баба Стояничка  дала на първенците на селото, а те решили да направят постъпки за получаване на ферман – тогава задължително условие за възстановяване на храма.

Основна фигура в този строеж обаче се превърнал, отново по силата на съновидението, един много честен, но корав и упорит човек – хаджи Маргарит. Точно него светецът посочил на баба Стояничка като призван да изгради манастира. Хаджи Маргарит добавил към даренията свои 4000 гроша и започнал да строи. Не го спряла преклонната му възраст, бил близо на 70 години. Строежът вървял бързо, защото бил майстор-строител, предприемач с опит, прагматичен и добър организатор.

 През 1880 г. завършва черквата, после оградата, изградени били и стаите от жилищната част благодарение на труда и даренията на много хора. Първата била негово дело, следващата - на сина му Тодор, за останалите дарили Тодор Гьорджев, Тома Каракехайов, Вълчо Чинтов, всички от Райково и Стоян Кехая от Чокманово. Накрая била построена трапезарията, т.нар. магерница с огнище.

Манастирът се превърнал във внушителен комплекс, духовно средище и известно място в Родопите. Хаджи Маргарит продължавал да живее там, посрещал поклонници, работел по поддръжката му. Гостил всеки посетител, бил особено демократичен във вижданията си за принадлежността на светата обител. Не обръщал внимание на апетитите към манастира от страна на гърци, гръкомани-патриаршисти и др.

Един известен патриот, наречен Коста Ардев, описва любопитен случай, свързан с писмата-заплахи от владиката към хаджи Маргарит:

 „Както бяха събрани големците, предадоха му писмото и х.Маргарит каза: Изпейте го (прочетете го – б.а. А.М.) Изпяха му го, но х.Маргарит не иска да знае:

 „Владиката е владика, а св.Атанас е патрика, никого не слушам, манастирът е за всички. И турци, когато дойдат, и на тях давам една стая да се откланят“.

За своенравния му характер говори още една случка, разказана от доц.д-р Асен Маргаритов в книгата му „Манастирът Св.Атанасий Велики“- духовна твърдина в Родопите“:

„Веднъж, когато х.Маргарит за една нощ отишъл до Райково, на сутринта, като се върнал на манастира, видял, че са откраднати иконите на черквата. Кражбата го вбесила. Ядосан хукнал навън, седнал на ливадата и се развикал: „Сега няма да остана тук, ще ида отново до Райково и след три дена, когато се върна, ако иконите не са на мястотото си, ще извикам, че не признавам нито св.Атанас, нито Атанасица“.

Вярвате или не, иконите били по местата си до третия ден.

Хаджи Маргарит починал на 92 години. Бил погребан до южната стена на черквата, която построил.

Image titleImage titleImage title

Преди повече от двадесет години потомци на хаджи Маргарит начело с Иван и Асен Маргаритови започват възстановяването на храма и жилищната част. Черквата е разширена, ремонтирани са стаите, покривите, възстановява се магерницата, прави се навес с маси и пейки, който е крайно необходим при организирането на празниците на манастира (18 януари - Атанасовден, 2 май – Летен Атанасовден, 6 август – Преображение Господне).   Много хора се трудят, даряват средства и материали, за да може манастирът днес да заживее отново своя нов живот, а народното предание твърди, че тук, на върха на планината, в края на зимата излиза Свeти Атанас. Облечен в бяла копринена риза, е възседнал бял кон и се провиква: „Иди си зимо, идвай лято!“

Image title