Легенда за чистата и искрена любов на Костадин и Еленка

​В едно от живописните родопски села се разказва легенда, която години наред впечатлява и млади, и стари. От години от уста на уста се предава древното предание за любовта между Костадин и Еленка.

Еленка била най-хубавата мома в селото. Освен пленителната си красота, Еленка притежавала и благ нрав и изключително добър характер. Всички в селото я обичали.

Особена обаче била обичта на Костадин към нея. Със своите хубост и доброта Еленка отдавна била пленина сърцето на момъка. Костадин пък бил снажен момък – силен и добродушен, както приляга на родопчанина. Много моми в селото въздишали по него. Сред тях била и Еленка.

Дълго време се срещали Костадин и Еленка, планували бъдещето си заедно, мечтаели за пищната сватба, която ще продължи три дни и три нощи и ще изкара всички жители на Гърнати и околните села на Мегдана да празнуват заедно с тях радостта им.

По това време обаче върлувала коварната чума. За зла участ красивата Еленка също се разболяла. Надявали се младите, че ще стане чудо и Еленка ще пребори тежката болест, но уви, скоро Еленка издъхнала на един планински връх, в близост до село Кочани и село Еленка.

След смъртта на любимата си Костадин потънал в скръб и мъка. Не можел да прежали своята Еленка и си сковал колиба на най-високият в околността връх – Адала. Там до последно живял заедно само със своята мъка Костадин.

След смъртта на Еленка и нейният любим Костадин не живял много, а в последните си дни пеел следната пропита от болка и скръб песен:

„Севдице милна и драчка,
севдице първо венчило,
ти ми в земя отиде,
и я ще скоро да дойдам,
ала и на сав дюння да сме и на другана,
пак ше да са галиме,
галиме оща видьваме,
ти на адинян вър,
я на другиян,
кърши ша са погляваме
и ше си отпяваме\".

След като и Костадин умрял, местните нарекли върха, на който Еленка намерила смъртта си – Еленка, а Алада, на който умрял Костадин – Костадин. Селото, разположено в подножието на връх Еленка, местните също нарекли на красивата мома – Еленка.