Легенда за дърварите, срещнали самодиви
От много отдавна в Родопите се разказват легенди за самодиви, обитавали различни родопски местности. Именно такива предания дават името на най-високият водопад в Родопите – Самодивско пръскало. Съществуват много предания, според които, който срещнел митичните създания, много скоро бил застигнат от смъртта.
Едно такова предание разказва, че много отдавна голяма група дървари тръгнали да секат дърва. Вечерта, изморени от дългия път, те решили да спрат и да пренощуват на една поляна, тъй като на всички било известно, че нощта е царство на самодиви, юди и други митични същества, които могат да навредят на човека.
Дърварите пуснали животните да пасат, събрали съчки и напалили огън. Всички заспали. Един от дърварите се събудил и помислил, че се успали и събудил своите другари. Впрегнали дърварите добитъка и тръгнали отново на път.Вървейки, те стигнали до една поляна, където чули тъпани, гайди, смях и викове. На никой не му минало през ума, че това може да са самодивите. Помислили си, че са подранили сватбари.
Продължавайки по пътя си и наближавайки мястото, от което се чувала шумотевицата, дърварите разбрали, че това не са никакви сватбари, а самодивско хоро. Нищо обаче не се виждало.
Мъжете подкарали добитъка си и забързали да избягат от това място, а зад себе си чували смях и подвиквания. Изминали доста път, стиганли до един висок връх и погледнали зад себе си – отново нищо не се виждало.
Продължили пътя си и стигнали реката, която трябвало да преминат. Животните обаче се навели да пият. В този момент един от по-младите дървари попитал: „Това самодиви ли бяха?“, а баща му отговорил: „Мълчи, сине!“.
Едва си разменили тези две думи и в реката започнали да нахлуват, да се смеят и да подвикват много жени. Животните се изплашили, мъжете се опитали да ги подкарат, но те едва вървели.
Много трудно се измъкнали дърварите и продължили своя път. Много скоро обаче се разнесла скръбната вест, че всички те умрели.
