Warning: mysql_connect(): Headers and client library minor version mismatch. Headers:100612 Library:30310 in /home/firekjbz/public_html/rodopchani.bg/include/config.php on line 8
Легенда за една нещастна любов

Легенда за една нещастна любов

Публикувана на 08.06.2017 | 11:42
14526 прочитания
Автор: Селвина Топалска
снимка: bgnasledstvo.org
снимка: bgnasledstvo.org


От години се разказва легендата за две невести от селата край Широка лъка, които родили едновременно – едната момиче, което нарекли Фатма, а другата момче – Сабрих.

При раждането майката на Фатма починала, а другата невеста взела злощастното дете, кърмила го и го откърмила, след което се преселила, заедно със семейството си в друго село.

Когато децата пораснали починала и майката на Сабрих. Не минало много време и Фатма се омъжила за богат, но алчен мъж. Още на следващия ден след сватбата той изгонил Фатма, за да му донесе повече зестра, тъй като брат й бил известен богаташ в района.

Той обаче отказал да даде зестра на сестра си и тя останала да живее при него. След известно време Фатма се омъжила повторно този път за скромния момък Сабрих от съседното село. Скоро след това им се родил и син.

Чак след като Фатима родила сина си, една съседка дошла на гости и им казала, че те двамата са откърмени от една жена, като тогава сред народа се смятало, че са като брат и сестра.

Стъписали се двамата при мисълта за огромния грях, който са извършили с женитбата си. Не знаели какво да правят затова Сабрих решил да иде при местния ходжа да пита дали е голям грехът им след като не са знаели, че са млечни братя.

Заръчал той на жена си да го чака два дни, ако е голям грехът им щял да замине някъде и повече нямало да иска да чуе за съпругата и сина си, ако ли не щял се върне вечерта на втория ден.

Едва изтърпяла Фатма първия ден и на втория ден сутринта станала рано, изкъпала детето, накърмила го и го приспала. Облякла най-новата си премяна и тръгнала през полето край пътя по който трябвало да се върне Сабрих.

Слънцето вече залязвало, а по пътя не се задавал никакъв пътник. Тогава Фатма разпасла пояса си, метнала го на едно дърво в ливадата и се обесила.

Много скоро след това оттам минал Сабрих – връщал се щастлив, защото ходжата казал, че не са сторили грях, тъй като не са кръвни братя. Но там той намерил своята обесена съпруга.

От тогава, та до днес тази ливада носи името Фатмина ливада.

© Родопчани