Легенда за непреклонността на две родопчанки
Всяка скала, всяко кътче в мистичната Родопа планина пази дълбока история. Пази болката, тъгата, радостта и смеха на родопчанина от едно време. Всички тези моменти са запечатани в съзнанието на родопчани, а разказите за най-значимите и най-запомнящите се от тях се предават от уста на уста, от поколение на поколение, за да стигнат до нас днес и да ни пренесат в атмосферата на непреклонните и несломими родопчани, непрекланящи глава пред никого.
Една такака, завладяваща история, стигнала до нас днес, благодарение на възрастните родопчани, които са най-ценния източник на информация в Родопите, разказва за непреклонността на две девойки-родопчанки.
Преданието ни връща във времената, когато земите ни попадали под властта на османците. Често турски аскери или момци били пленени от красотата на родопчанките и били твърдо решени да вземат именно тях за свои съпруги.Такъв бил случаят и с тези две красиви родопчанки. Двама турци ги харесали и поискали за свои съпруги. Родопчанките обаче никак не били съгласни да станат съпруги на турци.
Пътят, който виждали пред себе си момите бил само един. Изкачили се на една от високите скали, обграждащи селото, известна днес като Червената скала, сплели дългите си коси в обща плитка и заедно се хвърлили в пропастта.
Предпочели смъртта пред женитбата за турчина, двете девойки останали в паметта на родопчанина. И до днес подвига на девойките буди възхищението и почит и до наши дни не само на родопчани, а и на всеки чул тяхната легендарна история.