Легенда за последната песен на Орфей

​Всеизвестно е твърдението, че чудният певец Орфей някога обитавал родопските земи. След загубата на обичаната си съпруга, той често скитал самотен и тъжен, без цел и посока из родопската шир.

Така един ден, скитайки из Родопа планина, Орфей приседнал на едни високи скали и залисан в прекрасната гледка, откриваща се пред погледа му не забелязал как от една зейнала скала излязла триглава змия-чудовище.

Щом забелязала унесения Орфей, змията веднага повлякла туловището си към него и изплезила чаталестите си езици, пълни с отрова. Приближавайки се към митичния певец, змията търкулнала един камък, който събудил Орфей от унеса му.

Изтръпнал от ужас, певецът нямало къде да избяга, само скали се издигали наоколо. Скован от страх, той решил да използва своето единствено оръжие – песента си с която укротявал и най-дивите зверове.

Песента на Орфей била толкова пленителна, че змията-чудовище застинала и заслушала. Орфей гледал омаяната от прекрасната му песен змия и продължавал да пее песен след песен. Три дни и три нощи не секнала омайващата песен на Орфей.

Змията, смаяна от песента му, прибрала отровните си езици, стиснала уста и легнала на земята. След третата нощ змията заспала непробуден сън. Веднага щом забелязал, че змията спи, Орфей пъргаво скочил и се спуснал надолу по склоновете на Родопа планина.

Къде отишъл след това никой никога не разбрал. Никой повече не чул и песента му, но родопчани запазили в паметта си прекрасните му широки и протяжни мелодии, които днес оживяват в чудните родопски песни.