Легенда за реките Арда, Марица и Тунджа
В далечни незапомнени времена днешните реки Тунджа, Арда и Марица били три сестри – една заварена, една доведена и трета природена. Все се карали сестрите коя от тях е по-хубава, по-работлива и по-добра от останалите.
Безкрайните им спорове разгневили родителите им и веднъж те изрекли проклятие от което момите се превърнали в реки, известни днес като Марица, Арда и Тунджа.
Въпреки сбъднатата клетва на родителите им и претворяването им в реки, трите сестри не спрели да се карат, сега всяка се смятала за най-бърза от трите.
Веднъж по време на поредната им караница те решили да преспят в Одрин, а на заранта, която първа се събуди да повика и другите и заедно да тръгнат към Бяло море, та да се види коя е най-бързата.
Речено-сторено, но най-малката и най-дяволита сестра Тунджа не удържала на думата си. Още преди да пропеят първите петли, тя поела пътя към Бяло море без да повика сестрите си.
Запели първите петли, зазорило се небето и Арда се събудила и като видяла, че Тунджа не спазила уговорката, ядосана извикала най-голяма сестра Марица.
Ядосани и обидени от факта, че малката им сестра ги е измамила двете започнали да проклинат Тунджа все да върви и да лакатуши през планините и на тях път да прави.
После тръгнали да дирят предателката по прокарания вече от нея път. Не след дълго я настигнали, та и задминали. Накрая се събрали трите на едно място и потекли като една река чак до морето.
Така и до днес след Одрин трите реки Марица, Арда и Тунджа се събират в една и носят името на най-голямата от тях – Марица.