Warning: mysql_connect(): Headers and client library minor version mismatch. Headers:100612 Library:30310 in /home/firekjbz/public_html/rodopchani.bg/include/config.php on line 8
Легенда за злополучния край на един красив жребец

Легенда за злополучния край на един красив жребец

Публикувана на 21.06.2017 | 15:15
3805 прочитания
Автор: Селвина Топалска


​Във времето, когато нашите земи още били под османска влас управителят на Татарпазаржишката кааза Хасан бей Гаванозооглу потеглил със своята свита по каменистия път от град Пещера за село Фотиново.

Малко преди да напуснат вековните гори, спреди да починат на една красива поляна, осеяна с прекрасни дъхави цветя и билки. В единия край на поляната извирала бистра, планинска вода, което още повече давало основание свитата да почине именно тук.

Жените, придружаващи управителя, запленени от аромата и красотата на цветята се впуснали да берат цветя и да правят духави букети. След като се натичали и нарадвали на простор и красотата, те седнали да се хранят, както бил обичаят отделно от мъжете, които вече отдавна били започнали с храната.

Изведнъж един от поданиците на Хасан бей задъхан дошъл при него и му съобщил потресаващата вест, че конят му пил от студената вода на извора и починал.

Новината много натъжила управителя. Това бил любимият му жребец и беят бил изключително привързан към него. Конят бил бял с малко черни петна по гърба, около очите, строен с яки крака и буйна бяла грива.

Конят сякаш бил част от господаря си. Той винаги отгатвал желанията на своя стопанин при най-малкото движение на краката или ръцете му. Никога не се случвало да му викат, нито пък се налагало да го удрят.

В чест на своя любим кон и бистрият студен извор, довел до смъртта му, Хасан бей нарекъл поляната „Атолука“, което в превод от турски значи „Място от което конете пият вода“ ( „ат“ означава „кон“, а „олук“ – „място за поене“).

Тази тъжна история за злополучния край на красивия жребец бързо се разнесла из цялата кааза и скоро всички започнали да наричат тази поляна „Атолука“.

© Родопчани