Легенди разказват, че каменна арка в месността Градището лекувала болести
Градището е праисторическо светилище на над 7 000 години, което се намира на няколко километра от с. Долно Дряново в посока пътя за Доспат и Сатовча. Заема площ около 20 декара земя и се състои от големи скални масиви, чиито форми наподобяват огромна човешка глава, костенурка, змия и други животни. До скоро тази местност е била известна само на местните дървари и овчари, докато през 2000 година професор Тодор Бояджиев не се натъкнал случайно на този природен ансамбъл от скали. Едва тогава археолози и историци започнали по-задълбочени научни изследвания, които разкрили, че става въпрос за древно праисторическо светилище, което е дори по-старо от Перперикон. До преди няколко десетилетия на това място са се извършвали култови обреди за лечение. Археолозите обосновават това си твърдение на запазените и до ден днешен следи от пещи за жертвоприношения, идеално оформени дупки върху скалите, разположени във формата на някои съзвездия. По време на проучвателния период са били открити битова керамика, изработена на грънчарсо колело и на ръка, глинени тежести за вертикален тъкачен стан, глинен прешлен за вретено,амфорна тара и фрагменти от керемиди, купи, гърнета, а също и животински кости. Голям интерес предизвикала украсата по откритите съдове. В тяхната декорация били използвани разнообразни техники – рисунки, бодове, отпечатъци и врязвания. Всички те датирали от края на Желязнатя епоха. Археолозите все още не са наясно с функциите на каменните съоръжения, но едно от предположенията е, че те представляват надгробни могили с каменен насип. До момента, обаче няма доказателства за наличието на гробни съоръжения или следи от извършени погребални ритуали. Не се изключва и вероятността тези каменни насипи да са имали култово-символичен характер.
Според много легенди и поверия една от каменните арки в местността Градището – „Каменят” лекува неми деца и възрастни, жени от безплодие и хора, а които не могат да ходят, прохождали след извършен ритуал, свързан с преминаването под нея. Преди да започне обреда, баячката трябвало да установи каква е болестта и да прецени от какъв лек има нужда болния. За целта тя вземала квадратна хартия, размазвала върху нея пчелен мед, като произнасяла молитви и въртяла пръста си в посока, обратна на часовниковата стрелка. През това време питала как да помогне на болния. Смята се, че това движение има паралели с лявата вода и лявото гергьовско хоро, като магическо действие – проникване в отвъдния свят, където е скрито тайното знание и от където баячката очаквала отговор как да излекува болния – дали чрез лекарска помощ или чрез християнски или мюсолмавски духовници.
Лечителката и болния отивали в местността точно преди изгрева на слънцето. Тя се приближавала с молитва към арката, наричана от местните „привирачка”, след което приканвала болният да се промуши. Провирането се извършвало отгоре надолу, в посока от изток на запад точно когато в отвора на арката прониквали първите лъчи. Докато трае този ритуал не бивало да се говори. Влизайки в процепа се почуквало върху камъка. Болният се измивал с вода и настъпвал червен конец, като го изпъвал нагоре. Вярвало се, че както изсъхва водата, така ще изсъхне всичко лошо.
Ако е дете трябвало конецът да се отпусне, защото то ще расте. Ако е възрастен човек се мерил според ръста му и също малко се отпускал, за да има той повече дни. След провирането болния оставял върху южния камък на арката монети като дар за полученото здраве. Излизайки той хвърлял пред себе си запален вестник и минавал през него. Също така болният трябвало да остави и своя стара дреха като по този начин се вярвало, че той „оставя” болестта и получава „здраве”, а червения конец се завързвал някъде. Местните казват също, че за дете се ходило при пълнолуние.
Връщането на болния трябвало да стане по друг път – от високо към ниско, като през цялото време не бивало да говори, защото се вярвало, че „каменят” трябвало да чуе защо си дошъл.
Последната баячка, която е изпълнявала този ритуал е Атидже Саидова от село Долно Дряново.