Легенди за произхода на костите, които все още се откриват в Ягодинската пещера
В село Ягодина се разказва една история за силата на местните хора, които са запазили българщината и до днес, и която е свързана с пещерата, която сега е известна като Ягодинска пещера. Това съобщава уредникът на пещерното образувание Сергей Генчев.
Уредникът разказа, че когато турските орди са нападнали село Ягодина част от населението се е укрило в пещерата, която те по късно я прекръстват Имаева дупка. Там са се укрили над 400 души, но са били предадени на завоевателите, които зазидали входа на пещерата, като издигнали зид от порядъка на три метра и запалили огън. По този начин всички укрити загинали по мъчителен начин. „До ден днешен тези кости ние ги намираме на разстояние от 400 м от входа на пещерата"- съобщава той.
По думите му има различни легенди, свързани с този край. Една от тях разказва за родопското население, което живеело по течението на река Въча. При идването на турските поробители били решени да се сражават до последна капка кръв. Срещу тях настъпвали ордите на Ибрахим паша и първите големи сражения стават до крепостта Деетас, край село Беден. Войвода на родопчани е бил Гордьо войвода. Гордьо войвода защитавал крепостта като многократно отблъсквал турските орди. Те го обкръжили и той едва вече удържал войските. През една нощ, за да си пробие път той пуска своите кучета вълкоядци, които били над 300 и така те нападайки турските стрелци осигуряват пролука, за да преминат българите през турската армия. Гордьо войвода продължава да се движи към крепостта над Девин. Там също няколко дни са водили сражения.
Най-сериозните сражения обаче стават близо до село Гьоврен, където битката продължила 14 дни. Там в района на Гьоврен е убит Ибрахим паша, след което турската армия продължава да настъпва в посока към селата Триград и Ягодина. В горната част, където е връх Свети Илия е имало изграден голям манастир, където имало голям ров и крепост, която е било и последното място, където можел да се укрие Гордьо войвода, близо до една пещера. Монасите от манастира, когато разбират, че няма да могат да удържат турската войска, решават да скрият част от иконите и писанията за района. Мястото, където те решават да скрият тези ценности, е една пещера, намираща се под връх Свети Илия, казва се Орловата дупка. Монасите решават да спуснат в нея най-младия и най-лекия монах да скрие ценностите в тази пещера. Въжето обаче не им достигало до края на пещерата и монасите остригали дългите си коси, за да наставят въжето. Част от тези документи в последствие са разкрити и доставени. „Легендата гласи, че и до ден днешен орлите пазят част от тази информация”, каза още Сергей Генчев.