Мъдрите съвети на стареца- история, разказана от 80-годишния дядо Асан

Публикувана на 28.05.2013 | 10:53
3529 прочитания
Автор: Наталия Кехайова


Разхождайки се в едно малко родопско селце, се срещнах с 80-годишен дядо. Той ме попита с какво се занимавам и след като разбра, че се интересувам от родопския фолклор, легендите и паметта на родопчанина и спомените им за евелското, ми разказа следната поучителна история:

Момче и момиче решили да се оженят. Но времето, в което го направили, било много тежко, мизерията е била навсякъде. Половин година отчаяно се мъчили да скрепяват двата края, от сутрин до вечер не изправяли гръб, но немотията ги притискала  все повече и се наложило мъжът да отиде на гурбет, както и сега се случва.
 Жената е останала сама. Съпругът ú в продължение на 20 години обикалял държавите и с голям мъка изкарал 3 жълтици. Решил, че вече няма смисъл да продължава да скита по света и че е дошло време да се прибере вкъщи, защото мъката по родината и по съпругата вече била нетърпима. Преминал през Дунава и продължил пеша до родното си село. Колкото по-малко оставало, толкова по-нетърпелив ставал. Мъчно му било, че за всичките тези години успял да спести само 3 жълтици, но пък от друга страна знаел, че жена му няма да се разсърди и ще е доволна на това, че го вижда  жив и здрав. Тъкмо си представял срещата им, когато пред него се появил един белобрад старец. Дядото застанал на средата на един кръстопът и не помръдвал. Мъжът го поздравил и се заговорили. Разказал историята си на възрастния човек. А когато мъжът се поинтересувал какво прави сам човек на тая жега, дядото казал, че си изкарва прехраната като дава акъл на хората. Добавил, че съветите са много скъпи, но си струват цената. Мъжът бил заинтригуван от вида на дядото, а думите му пробудили още повече любопитството му. Макар че имал само 3 лири у себе си, той решил да жертва едната, защото един съвет струвал точно толкова.
Старецът взел лирата и казал:
-  По мътна вода няма да ходиш!

Чудните думи на стареца пробудили още повече любопитството на гурбетчията и той решил да му поиска още един съвет.
-  Кестерме път да не хващаш!- продумал старецът и млъкнал отново.
Мъжът знаел, че остава само с една жълтица, пък и вече достатъчно бил хлътнал, та решил да даде и последната, преди да продължи пътя до дома си.
- Сабор да правиш, да си търпелив!- отсякъл старецът, а мъжът се зачудил и започнал да търси връзка между трите съвета, гледайки в земята. След малко вдигнал очи и видял, че дядото е изчезнал…
Мъжът се зачудил още повече, но продължил по пътя си и неусетно стигнал до брега на една река. За негова голяма изненада водата била много мътна и той си помислил: „Ако я пребродя, може да загина, пък и цяла лира платих, така че ще изчакам”.
Чакал цяло денонощие, но водата не се е избистряла. Започнал да губи търпение, но тъкмо като решил да нагази в нея, видял, че на отсрещния бряг мъж с голям кон тръгнал да прекосява реката и на следващата секунда водата го отнесла, а конят, тъй като има свойството и да плува, стигнал до отсрещния бряг. Мъжът го хванал, започнал да го милва, за да го успокои и забелязал, че хубèтата (торби)- били пълни с лири, ядене, а в едната имало и пищов-по всичко личало, че мъжът е хайдутин.

Гурбетчията хванал коня за юздите и продължил пътя си. Наближавал селото, а пътя се разделял на две- кратък и стръмен и широк и равен. Мъжът си спомнил и втората заръка и хванал по широкия друм, нищо, че бил двойно по-дълъг.
Гурбетчията стигнал късно вечерта в двора на дома си. Погледнал нетърпеливо през прозореца и онемял- на рогозката до камината жена му лежала до чужд мъж. Съпругът се ядосал, сграбчил пистолета и насочил дулото към камината. Но малко преди да натисне спусъка, нещо му прещракало и се сетил за последния съвет на дядото. Отпуснал ръката си, прибрал обратно пистолета в калъфа и решил да изчака до сутринта и да потърси сметка на жена си.
На сутринта тя се събудила и излязла навън за вода. Мъжът я хванал за ръка и я попитал:
Как не те е срам- аз обикалям 20 години немил-недраг по чужбина, скитам като номад из непознатите земи, а ти тук си заживяла в нашата къща друг мъж, който отгоре на всичко изглежда и по-млад от тебе? Защо го направи?- изстенал с голям болка мъжът.
А жената отговорила: Когато ти замина, аз бях бременна и този мъж, за когото говориш, е 20-годишния ти син.
Мъжът прехапал устни и благодарил на бога и на стария човек, че е проявил търпение и не е извършил смъртен грях.


Търпението е най-висшата ценност! Ако можеш да правиш сàбор и да си търпелив- по-хубаво няма!- каза ми дядо Асан, преди да продължа по пътя си…

© Родопчани