Мъдростта на един деветдесетгодишен родопски лекар
За здравето на родопчани и смисъла на лекарската професия разговаряме с един от доайените на здравеопазването в Родопите, обичан лекар, известен хирург и уролог - доц. д-р Асен Маргаритов. Негови благодарни пациенти и близки от Златоград, Смолян, Пловдив и София ще го поздравят на 31 юли 2017г., когато ще отбележи своя 90 годишен юбилей. Изключително енергичен, добре информиран за всички професионални новости и зает с куп задачи го откриваме в родната му къща в Райково, където прекарва летните месеци.
Доц. Маргаритов, какво Ви радва най-много днес, в навечерието на Вашия юбилей? Кое Ви носи най-голямо удовлетворение и в каква посока са най-светлите Ви надежди?
Радвам се, че със съпругата ми доживяхме до тази възраст, за да отбележим заедно един солиден юбилей и ще го направим с децата ни, внуците и много близки. Удовлетворен съм, че извървяхме достойно жизнения си път в личен и професионален план, както и чe наследниците ни вървят по нашите стъпки. Надеждите ми са да се подобри животът в България, за да може всички българи и особено младите да живеят по-добре.
По-здрави ли са днес родопчани в сравнение с жителите на планината отпреди 50 години? Кои според Вас са причините за днешните най-масови болести и какво трябва да промени съвременният човек в своя начин на живот?
Родопите със своята природа са благоприятен фактор за добро здраве, но социално-икономическото състояние на хората оказва съществено влияние. В следвоенните години се ширеха повече недоимъчните болести и особено туберколозата, много инфекциозни болести и усложненията от тях, ревматични заболявания, клапни сърдечно-съдови болести и др. Сега, при цивилизования начин на живот тогавашната патология намаля, но за сметка на това се увеличиха болестите на нездравословния начин на живот – нерационалното хранене, намалената физическа активност, изпълнения със стрес начин на живот, тютюнопушенето, наркотиците и др. Увеличиха се много болестите на цивилизацията – затлъстяване, хипертония, диабет, атеросклероза и усложненията им във всички органи и системи (особено важни са болестите на сърдечно-съдовата, мозъчната система, онкологични, травматични и дегенеративни болести на опорно-двигателния апарат – артрозо-артрити, остеопороза и много други ). Появиха се и нови опасни заразни болести.
Съвременният човек трябва да се бори за нормална и здравословна околна среда, за подобряване условията на живот и да води здравословен начин на живот, като избягва всички известни вече вредни фактори.
Как преценявате състоянието на здравеопазването в Родопите днес? Кои са неговите най-сериозни проблеми и какви решения бихте подсказали на своите колеги от позицията на богатия Ви опит?
Здравеопазването в Родопите е отражение на това в цялата страна. Въвеждането на здравно-осигурителната система по принцип е прогресивна крачка, ако се прилага както трябва, а не както у нас. Имахме изградена здравна система, в която всичко бе добре организирано и всеки изпълняваше съвестно задълженията си, независимо от ниското заплащане и други недостатъци. Сега ЗОС върви с много и сериозни нарушения и най-вече от самата държава, която не плаща определените здравноосигурителни вноски на съсловията, за които е задължена. Здравните заведения се превърнаха в търговски дружества, всички дейности станаха търговски и всичко по-нататък се комерсиализира. Това наложи народът да плаща над 50% от средствата за здраве, спрямо делът на държавата. Въпреки явните недостатъци на системата, властимащите не се съобразяват с препоръките на видни експерти в организацията и практиката на здравеопазването, планират се реформи, електронно здравеопазване и др., но подобрение все още няма.
Какво бихте посъветвали съвсем младите лекари, които днес прохождат в тази толкова трудна, но благородна професия?
Младите лекари, които носят призванието на медици, трябва да продължат да се квалифицират след студентската скамейка, да четат постоянно и заедно с практическата си работа в здравните заведения да придобиват опит и специалност, в която да се изявят като водещи специалисти. Нека не забравят, че са хуманни лекари, т.е. да се учат при прегледа и до леглото на болния, като спазват принципите на Хипократовата клетва, на Женевската конвенция и най-вече да полагат всички грижи за оздравяването на болния, защото няма по-благородно дело от грижата за здравето и спасяването на човешкия живот.
Биографията Ви е богата с хиляди спасени от Вас хора, благодарни пациенти? Кои случаи са най-мили на сърцето Ви?
43-годишната ми хирургична и урологична работа, планова, спешна, редовна в кабинета, в болничната стая, в операционната зала, преподавателска и научна дейност е преминала преди всичко в лечение на хиляди болни и обучение на стотици студенти и десетки лекари, които впоследствие също се изявиха като водещи специалисти. За всичко това, за благодарността на болните и на обществото предстои да разкажа в книга, която готвя за печат в момента „ Биографични спомени за събития, действия и преживявания“.
Визитка
Доц. д-р Асен Маргаритов е възпитаник на Райковската смесена гимназия „Васил Левски“ като първенец на випуск 1946г. Завършва медицина отново с отличие през 1952г. и започва работа в хирургичното отделение на Околийска болница – Златоград. През 1954г. специализира хирургия в ИСУЛ – София, а от 1958г. работи като хирург в Околийска болница – Устово. През 1959г. специализира урология, а през 1960г. поставя основите на урологичната помощ в Средните Родопи. От 1966г. е асистент в Катедрата по урология на ИСУЛ. След 3 години спечелва конкурс за асистент в Клиниката по урология на ВМИ – Пловдив, след 15 години я оглавява. По същото време работи като консултант и методичен ръководител по урология в Окръжните болници - Хасково, Кърджали и Смолян. Оказва спешна консултантска помощ на урологичните отделения в цяла Южна България. Консултира и Туберкулозната болница по урогенитална туберкулоза и АГ-клиниката на ВМИ по урогинекология. След защита на дисертация през 1979г. му се присъжда научната степен кандидат на медицинските науки, а през 1983г. – доцент. Последните три години е ръководител на клиниката по урология, а след пенсионирането му работи още осем години като завеждащ урологичното отделение на Окръжна болница Смолян. Там получава и престижното звание „Лекар на годината“ за 2003 на БЛС – Смолян. Автор е на над 80 научни труда, съавтор на учебника за студенти и уролози “Урология”1995 г., на научно-популярните книги “Урологичните заболявания и поведението при тях” – 1985г. и 2001г. и “Заболявания на простатната жлеза” -1995г., както и на историята на здравеопазването и основателите му в Средните Родопи – “За здравето на родопчани”1999г., в съавторство с д-р Стефан Илчевски.Влюбен е в Родопите и родопчани. Той е един от основните организатори, дарители и изпълнители при възстановяването на цялата манастирска обител “Св. Атанас” в местността Варадил край Райково. Написва и специална книга “Манастирът “Св. Атанасий Велики” – духовна твърдина в Родопите” (2009г.), която съдържа страници от миналото и настоящето на храма, както и книга за родословието на хаджи Маргарит. Удостоен е от Община – Смолян и със званието “Почетен гражданин на Смолян”.
