Момичето, което плете терлици с крака, получи акумулаторна количка

Публикувана на 24.04.2012 | 13:37
4392 прочитания

"Толкова бързо се случват добрите неща в живота ми, че вече се притеснявам", казва 26-годишната Ася Кьорова от родопското село Стърница при получаването на акумулаторна инвалидна количка.

Момичето с 95,25% инвалидност мечтае от години да се движи на самоход, да се среща с хората и да общува с тях. Количката е при нея след намесата на трима смолянски журналисти - от "24 часа", "Труд" и "Отзвук".

Всъщност Ася отдавна имала право на количка, но никой не придвижил въпроса и не потърсил това, което й се полага. Журналистите събраха необходимата документация - становище на ЛКК за уврежданията й, експертизи и на психиатър - че е психически годна да управлява електрическа количка. И ги подадоха в социалната служба.

Държавата отпусна 3019 лева за момичето, което от началото на декември м.г., когато паднаха първите снегове, гледа света през мъничко прозорче на стаята си. За последно тя е била закарана от близки на празник в съседното село Давидково. Цяла зима си мечтаех как ще изляза навън, казва Ася. Мечтата й отдавна е била да стига сама до центъра на селото с електрическа количка, тъй като няма сили сама да задвижва обикновената, а не иска постоянно да кара майка си да я бута.

"С обикновената не мога да се справя сама, иска се сила и също и с двете ръце да хванеш, а пък аз, първо, не мога с двете и, второ, много отслабнах, откакто имам проблеми със зъбите, не мога всичко да ям", казва Ася.

Сега най-голямата ми мечта се сбъдна. И покрай нея и още много почнаха да ми се сбъдват, вече излизам от Смолян, станах звезда в медиите, че мога да плета с крака, остана само да дойде принцът на бял кон, смее се тя. Младата жена е много общителна, цялото село я познава и я търси, ако има проблем с някоя служба, тя да звъни и да се оправя, защото знаят, че може да реши всяка ситуация.

Ася е била напълно здраво дете, но на 4 години по време на партиен митинг в селото паднала от стена, около метър и половина висока. "Намерихме я с книжни синьо и червено знаменце в ръка, беше си засегнала нерв около гръбнака и след това при множеството операции лекарите не можаха да я излекуват", казва майка й Дафина.

Закарали я в Смолян, 17 дни били в реанимация, след това три месеца и половина в хирургичното отделение. Изписали я напълно неподвижна. "Оправяхме се както можем. Гледаше я баба й, за да мога да ходя на работа в цеха в Стърница", казва майката.

Ася постъпила в болница в кома. Интраоперативно лекарите установили голяма линиерна фрактура в дясната област на тялото около корема й. Имала е тежка компресия на мозъка. Смолянските лекари се консултират с колеги от Пловдив и се установява, че има контузия и на мозъчния ствол. Имала и черепни наранявания. По-късно ТЕЛК се произнася за пожизнената й инвалидност и нуждата от постоянна грижа на външен човек. Майка й е неин личен асистент, но обслужва и мъжа си Юри, който също е инвалид. 51-годишният й съпруг има парапареза, невропатия и цироза на черния дроб. Казва, че вече не се надявала на добро в живота.

Въпреки нещастната си съдба Ася е по-голям оптимист от майка си, има завидно чувство за хумор и обича да се шегува със себе си и околните.

Количката бе доставена в къщата й в село Стърница от репортер на "24 часа" и стана истинско събитие за селото. Изборът на вида количка бе направен от ортопеда д-р Ангел Попов, управител на "Транспомед", тъй като всеки модел трябва да е съобразен със съответните недъзи на пациента.

Още със слизането Ася пробва джойстика на модерното си возило, повтаряйки гордо: Етоо, това е моята кола и струва колкото кола! Сега тя ще се упражнява да маневрира с количката в коридора на втория етаж в къщата. До дясната ръка освен джойстика има бутони за бърза и бавна скорост, клаксон, мигачи. Ще й сложа само колан за през кръста, за да не се изхързулва, суети се майка й.

След публикацията в "24 часа" Ася и Дафина за първи път стигнаха до Смолян, без да ходят до болница. "Досега това съм видяла в живота си Давидково, Баните и болницата в Смолян. Не съм и очаквала да дойда тук, и такива добри хора не съм вярвала, че има", казва Дафина. "Вече видях Пампорово и живях около седмица в Смолян", казва с пламък в очите момичето й.

Семейство медици от Смолян - лекар и стоматоложка, които държат да останат анонимни, взели момичето от Стърница и го настанили заедно с майка й в къщата си няколко дни, за да й лекуват зъбите. "Имала съм гангрена, тръгнала към окото, направо е било опасно за живота ми - казва Ася. И се хвали - Гледат ме като принцеса, ще ми сложат зъби и вече ще мога да ям нормално." Тя е учудена не само от отношението на стоматолозите, но и от това, че на зъболекарския стол при тях не изпитва болка и лечението не е изтезание. "Просто си седиш и те си работят - хвали ги тя. И подчертава - Откакто ми лекуват зъбите нямам нито един припадък, чувствам се все по-добре.” "Всичко ще е безплатно за нея", казват благодетелите й. Те още няколко пъти ще я вземат в Смолян, докато й направят горна протеза и малки протези за отдолу.

Ася е с развалени и потрошени зъби, тъй като зъболекарката, която работела в Давидково, я зарязала насред лечението и изчезнала преди две години. Стоматоложката д-р Венета Начкова прибрала авансово 300 лева от Ася, дълго пилила зъбите й, извадила 5 зъба и я оставила с празна уста.

Така излъгала още доста хора от селата Стърница, Загражден, Дебеляново и Давидково. Заради липсата на зъби тя трудно сдъвква храната, започнала да получава и припадъци. "Дойде със силни болки, имаше гангрени по зъбите, които можеше да усложнят положението й", казва д-р Лютви Халил, който първи видял какво има в устата й две години след злополучното лечение. Той има кабинет в близкото село Баните и майка й Дафина я закарала по спешност преди няколко седмици.

След разгласата на случая семейството получило около 60 обаждания от стоматолози от цялата страна, които били готови да й помогнат, но им отказали, тъй като трудно пътуват. И при мен има над 20 обаждания от зъболекари, които предложиха без пари да я лекуват, казва кметът на Стърница Анчо Тимаров.

Проблемите на Ася почват да се решават, а откакто се заговори за нея, най-накрая се чу и за нашето село, казва селският управник. А момичето си става за кмет, признава той. След като количката вече е налице той стяга подхода към улицата на Ася, който ще се прави с материали от община Баните. Пътя от около 80 м ще го направим на доброволни начала с участие на всички жители, а за материалите се е разпоредил кметът на Баните, казва Тимаров. Лично дойде при мен на гости и кметът на община Баните Райчо Данаилов, отбелязва Ася. Докато пътят стане, тя трябва да се е научила да кара количката.

“След това хуквам и майка, ако иска, да ме следи, ако не може, ще ми гледа пушека”, смига с усмивка младата жена. Докато била в Смолян, имало авария на тока и хора от селото после й казали, че се наложило да седят една нощ на тъмно, тъй като тя не била в Стърница да звъни в енергото.

Сега мечтае да си намери работа. Семейство медици от Смолян, също пожелали анонимност, се обадили, че ще й подарят лаптоп и интернет. Идеята е Ася да се научи на компютърна грамотност. А и да общува с повече хора по нета . "Ася е много умно момиче. Тя спокойно може да бъде полезна по някоя програма. Имаме такъв случай с млад мъж инвалид в Давидково, който е радост за възрастните хора, тъй като им върши всичко, свързано с интернет", казва и кметицата на Давидково Севда Чолакова.