На Гергьовден в Родопите изключително място заемат обредите, свързани със зеленината

С Гергьовден се поставя началото на лятото. На Гергьовден, освен лековитата вода, която е силно почитана на този ден, изключително място заемат обредите със зеленина и почитта към зеленината. Това каза директорът на Регионален исторически музей „Стою шишков” – Смолян Таня Марева. По думите й почти няма селище, в което да не се вярва, че на Гергьовден трябва да се откъсне здравец, клонка от цъфнало дърво и да се закичи вратата на дома. На Гергьовден в близкото минало, когато животните са били извеждани колективно на паша, със зелена разлистена клонка трябвало да се изведе от обора кравата, за да бъде добра пашата през годината и кравата да има много мляко. Специално на Гергьовден на овчаря или говедаря, се дава по-специална храна от всеки един от стопаните – питка, специално омесена за случая, парче или буца сирене, свързано пак с млечността на животните. Тук, в нашия край има една специфика, че типичният за другите райони на страната Гергьовден свързан с овцевъдството, е не толкова почитан в тази посока. Това е така, защото овцете, големите стада в Родопите, при този период, в този момент са в Беломорието, в полето, където са били през цялата зима. По думите на Марева в Родопите съществува поверие, че на Гергьовден е хубаво да си завиеш зелено на кръста, защото през лятото няма да те боли кръста ако вършиш усилена селскостопанска работа, независимо дали е свързана с обработването на ниви, или добив на дърва. Марева подчерта, че без никакви различия на това каква религия се изповядва Гергьовден е празника на възраждащата се природа. Наричан Гергьовден или Хъдърлез, Адралез, няма значение, това е празникът на водата, на зеленината и на някои от любовно-женитбените гадания, свързани с бъдещето на млади, неженени хора в Родопите. На много места в Родопите на този ден се гадаят китки и по тях се гадае за кого ще се ожени момата или момъкът.