Намигване към портрета на родопчанката

Публикувана на 03.06.2017 | 02:43
4890 прочитания
Автор: Нели Иванова
Снимка: zarata.org
Снимка: zarata.org


​Защо момата в родопските песни най-често била тьонка, височка, бела, черночка?

Например тук:

Радо, мари Радо, бела Радо,
пустине ти чорни очи, /2
чорни са чорни кат чиреши
- /2
койно ги види за тех плаче,
койно ги види за тех плаче - 
йе ги видех - йе заплаках.
Радо, мари Радо, бела Радо,
пустана ти тьонка снажка /2
тьонка е, тьонка - кат фиданка
.
Койно та види за теб плаче,
йе та видех - йе заплаках. 

Или тук:

Еньньо ми, неньньо, дощеро,
големка да ми нарастеш,
майка ти да си помесаш-
каквоно нея височка,
каквоно нея черночка,
на лице бела, чернока,
на бойче, тънка, висока...

Русите плитки по-рядко били извор на вдъхновение:

Росице, руса девойко,
Що ти очинки преливат,
Преливат и прекипяват?
Немой ма пита, деверче,
Имах си либе хубаво,
либе ми войник отиде,
мало ми дете остави,
как ще го мома изкути?

Всяка епоха ражда своите визуални предпочитания, въпреки че вкусове винаги е имало всякакви. Ако днес стройната блондинка е еталонът за красота, то дали „модата“ на нашите прабаби не натежавала в полза на чернооките красавици?

Една стара семейна история хвърля известна светлина върху този въпрос. Когато се заженил дядо Тодор, избрал най-грозната мома в селото. Всички се чудели как такъв личен ерген се е спрял на баба. Имало си причина. Било празник, на хорището, народ много, голяма блъсканица. Случило се без да иска, да изцапа една мома. Тя с нищо не блестяла, съвсем невзрачна, по онези стандарти дори грозна. Момата обаче не се разсърдила, простила с усмивка  и така спечелила сърцето на дядо. Той успял да оцени сдържаността и великодушието ú – ще се съгласите - незаменими качества за едно семейство. По-късно се оказало, че баба притежавала и остър ум, видно от друга семейна история, в която успяла да спаси мъжа си от фалит и то няколко пъти. След вливането на нейните гени в рода ни, започнали да се раждат деца с очи сини като незабравки, защото според оцелелите снимки с неин портрет, тя била руса и синеока, твърде различна от тогавашните предпочитания за красота. Иначе съвсем си била наред с външния вид.

Странното е, че в онези времена Западна Европа се прекланяла пред по-закръглените фигури, дългите светли къдрици и премрежените погледи. В Родопите нямало как да възприемат това, първо защото сме били далеч от градския шум и второ, защото ленивите красавици с наднормено тегло не били подходящи за изпълненото с труд планинско ежедневие. 

Дали имало вицове за блондинки тогава, не знаем, но е факт, че химията не  била така услужлива към външния вид на жената. Някогашните златокоски нямали общо със завидния статут на сегашните русокоси тигрици и фразата „мислиш като блондинка“.

Ако говорим за „женския ум“ (тук да мълчат сексистите!), не можем да не обърнем внимание на факта, че той съвсем не бил обект на възхищение в родопските песни. Всъщност това се отнася и до „мъжката“ интелигентност. Ако в Родопите разполагаме с една-единствена песен за труда („Торнал е Тодю на гурбет“) и това е повод за толкова шеги, то без претенции за изчерпателност нямаме песен, която да изтъква ума на родопчаните. Всъщност мъдростта се явява тема по-скоро на народните предания, но и там не откриваме много „умни дамски образи“. Битуват  мъдрите старци, разни хитреци и тарикати, но за бабите нещата биват най-често премълчавани.

Все пак има женски герой, който обладава дълбоката житейска мъдорст и това е майката. Единствено майчиния образ бил натоварен с достатъчно авторитет и качества, за да съветва, решава или върши важни дела. Майката била свещена, душеприказчик и по-често внасяла трагичен, отколкото радостен елемент като в песента за Петко Войвода:

 

Петко льо, капитанине,
яла сай Петко остави
от това пусто хайдутство.

От това пусто хайдутство
на майка ти сай додяло.
На майка ти сай додяло
по деня хляба месение.

У ноща ризи перанье,
юнашки глави скриванье.

(юнашки глави скриванье)
Петко льо, капитанине...

 

Понякога отношението към майката не било еднозначно:

 

Оти ма даде,майчинко

на сайе пуста будало\2

дено са нищо ни сета...

Това се дължи на факта, че майката участвала активно във вземането на много от важните семейни решения, което не било съвсем в унисон с подчиненото ú положение.  Като в това музикално намигване към майките на момчета за женене:

 

А бре, юначе каматно,

каква ми найде махано

Каква ми найде махано,

та са от мене отказа

Бела ли не съм, черноочка,

Тьонка ли не съм, височка

Руба ли не съм донела,

донела и докарала

Ти си ми любе, донела,

донела и докарала

Ам си та майка не рачи

оти алтъне не носиш

Ам си та майка не рачи,

оти алтъне не носиш

Оти алтъне не носиш,

алтъне, бели грошове.

Етикети: родопчанка
© Родопчани