Warning: mysql_connect(): Headers and client library minor version mismatch. Headers:100612 Library:30310 in /home/firekjbz/public_html/rodopchani.bg/include/config.php on line 8
Най-коварната „болест“ в Родопите - здравеопазването

Най-коварната „болест“ в Родопите - здравеопазването

Публикувана на 07.07.2017 | 16:21
11835 прочитания


​Здравеопазването - банален въпрос, но същевременно един от най-съществените проблеми в България, а най-силно засегнати от него като че ли са именно хората в Родопите.

Концентрацията на здравни заведения в големите градове, ниските заплати и проблемните условия за професионално развитие на лекарското съсловие обезкървиха болниците в родопските общини и доста от тях бяха затворени. Липсата на лекари, медицински сестри и обслужващ персонал става все по-осезаема, като това важи дори за областните болници в Смолян и Кърджали.

Съществуващите все още болници като тези в Девин, Мадан, Златоград и други общини  са принудени да ползват един лекар за няколко позиции, само и само да покрият критериите за съществуване на отделението, а от там и категорията на болницата. В този смисъл на хартия болница има, но на практика нещата стоят съвсем различно и понякога стават сериозни проблеми.

Прост пример - опериран от херния в една от болниците получава  усложнение и става така, че лекарят, извършил операцията, е в отпуск, а другият лекар, работещ в отделението, е извън областта. В един такъв момент се налага болният да потърси помощ в друга болница. Там обаче за пациента следва „конско“ и поредица намеци от приемащия лекар в Спешното, че е редно опериращият лекар да си „оправи“ последвалите усложнения. Със сериозен риск за здравето му клетникът бива отпратен от здравното заведение с цел да изчака евентуално 3-4 дена вкъщи, докато някой от двамата лекари на отделението, в което е опериран, се върне на работа.

В повечето болници в Родопите е лоша и самата организация на работата, като се започне с недомисления ред за обслужване на пациентите. Например, Спешният кабинет и Бърза помощ се намират на едно и също място. В такава ситуация едни чакат за преглед в Спешен кабинет, а в същото време линейките докарват тежко болни и пострадали. Наставащият в резултат хаос е неизбежен.

От друга страна, лабораторията, в която се правят бързите изследвания, се намира на третия етаж, а приемните - на първия. Това налага хората постоянно да тичат надолу–нагоре. Ако бяха в състояние да правят подобна „физзарядка“ дали въобще щяха да стигнат до болницата?!

Ехографът пък се намира на втория етаж. С две думи – бъркотията е пълна. И така е вече десетки години. А на някой някога да му е идвало наум, че до голяма степен проблемът произтича от зле разпределените медицински сектори?!

Отделно  - в работните дни, в лабораторията на третия етаж на смолянската болница винаги има напрежение и опашка от чакащи. На гишето се преплитат подаващи бележки за изследвания и чакащи за резултати. Често се случва чакащият на опашката да получи резултата от едното си изследване, а от другото още да не е готов. В този случай за да не губи реда си, той продължава да стои на опашката и да чака. Ако не го направи ще се наложи по някое време да се нареди отново най-отзад на опашката. Нека голямото чакане започне повторно! Което би било непоносимо за повечето от болните хора.

Всичко това води към заключението, че здравеопазването в Родопите има сериозно „заболяване“. Или казано иначе – много често пациентите страдат повече от неуредиците в здравеопазването, отколкото от собствените си заболявания. Милиони левове се харчат за ремонти на административни сектори на болничните заведения, а не се прави дори елементарно планиране с цел улесняване на обслужването, което ще доведе до уплътняване на работния цикъл, а оттам – резултатът ще е спестяване на средства.

Ако нямат достатъчно потенциал отговорните за хаоса в здравеопазването да определят сами начина за подредба и организация – най-елементарно – на работната среда, да бяха отишли на обучение в Германия или Франция, та да видят как е организиран процесът там и да се поучат! 

 Друг проблем се явява това, че различната категоризация дава едни правила, по които някои от медицинските манипулациите не могат да се извършат от лекаря в отделението, в което е приет болният. Така се налага да се пишат купища нереални заболявания, само и само да се покрие правилникът за поемане на болния по клиничната пътека, която е разрешена от Здравната каса за болницата.

За отношението на лекарите и на медицинския персонал към болните е трудно да се говори по понятни причини. Тук сме длъжни да кажем, че има и съвестни лекари, и съвестен персонал, но огромната маса е доста студена и безчувствена към работата си. За това си има вечно оправдание  - многото работа срещу малки заплати,  а сякаш болните имат вина за това?!

Всички знаят как някои от лекарите прибират по 100-200 лв. на ден от „дребни почерпки“. Повечето от тях не са взети насила, разбира се, но нали пациентите са вече добре „обучени“ и всичко се прави по подразбиране.

На всичкото това отгоре има сериозна липса на добри специалисти и модерно оборудване в родопските болници. Това прави здравните заведения в Родопите на практика неконкурентоспособни да привличат болни, които се лекуват там планово. От това следва и текучеството на персонала, което се засилва поради неплатежоспособност на болницата. И така картината става все по-трагична.

В същото време Здравната каса изплаща на различни рехабилитационни клиники стотици милиони на година за дейности,  които в повечето случаи не са нито животоспасяващи, нито твърде наложителни. Понеже обаче много често тези клиники са собственост на политически лобита, за тях финансирането е гарантирано.

Всичко това ми напомня за онова, което столичен лекар в една софийска болница беше казал на свой пациент от Родопите: „Тук имаме хубави СГРАДИ, но НЕ и БОЛНИЦИ.“

За Бърза помощ може да се кажат много неща, включително и хубави. Но колко да са хубави, при положение че пристигналият с линейката лекар още с влизането при болния започва да мърмори защо не са се обадили на личния лекар. Или както директно си беше казала една лекарка: „ Еее, ама направо ми писна вече! Тамън бяхме легнали и айде пак при вас.“

В такива моменти търпението на пациента стига до крайния предел на изчерпване и много малко го дели от афекта. Не са малко и случаите, в които хората губят търпение и се стига до саморазправа, но това отново е породено от отношението на лекаря към пациента.

Положението в Родопите е специфично  - отдалечени селца, лоша  пътна инфраструктура, вероятно и линейките не достигат или иначе казано - бъдещето не вещае нищо добро. Същевременно населението застарява, а проблемите ще се задълбочават. Властите обаче не правят нищо по въпроса. Говори се само за пари, а има много неща, които са въпрос на организация, не на пари.

Здравеопазването е едно от задълженията на държавата. Тя трябва да гарантира и осигури на своите граждани лесен достъп до спешната помощ и спешните кабинети. Именно тази услуга ще покрива все по-големи райони, оголени от закриването на болници и отделения.

Гледали сме по филмите как спасителните служби в някои държави транспортират с хеликоптери болните до болниците, но явно нашите управници не гледат такъв тип филми (предпочитат филми като „Кръстникът“).

При старта на здравната реформа през 2001 година бюджетът за здравеопазване  e около 1 млрд. За периода от 1999 до 2001 година НЗОК е събрала чрез задължителни вноски около 1,3 млрд. лв., а е финансирала здравни услуги за 520 млн. лв. За 2017 година бюджетът е 3 452 000 000 лв. и пак се говори за недостиг на средства. Сами може да си направите извод за какво става дума.

Лечима ли е коварната „болест“ на здравеопазването в Родопите?

Решения на всички тези проблеми вероятно има. Но отговорните за намирането на решенията или имат липса на желание, или имат недостиг на някакъв вид капацитет. Поне на такива предположения ни навеждат към момента. Ако нещата продължават да се развиват в тази посока, скоро ще се окажем с огромен дефицит на лекари и болници в провинцията. А хората в Родопите ще бъдат принудени да плащат многократно повече за лечението си в отдалечените болници на големите градове.

© Родопчани