Най-ценното, не е най-скъпото

Публикувана на 23.07.2013 | 10:18
1008 прочитания
Автор: Селвие Караахмедова

Преди много години живеели баща и син, които били големи любители на картини. Притежавали завидна колекция - от Рафаел до Пикасо. Един ден обаче синът получил повиквателно и заминал на война.

След 2 години едни войник почукал на врата на стария колекционер - казал му, че синът му е загинал в битка спасявайки своите другари измежду които бил и той. Подал му една картина, понеже знаел, че е колекционер.

" Зная, че не нищо особено - рекъл младежа - не съм велик художник, но исках да видите синът си в най-безстрашните му  моменти".

Стария баща погледнал картината и онемял. Синът му изглеждал като жив в нея, толкова добре го пресъздавала тя. Поискал да плати на войника, но той отказал. За него било чест, че тя е част от колекцията му.

Минало време и стареца също се споминал. Бил обявен търг за картините му, на който присъствали много колекционери от всички краища на света. Започнал търга, с първата картина - тази на сина. Колекционерите не били доволни, никой не наддавал за нея - " За какво ни е картина от без известен автор, дайте ни класиците "- роптаели те.

Така в продължение на 10 минути, никой не наддавал. Накрая на търпението на колекционерите, градинарят, който бил много беден, но привързан към семейството казал:

" 10 долара" - при, което избухнал смях и се чули възгласи - " Давайте му я и да се маха и тя и той!". Водещия на търга, започнал отброяването и извикал - "Продадено за 10 долара!"

След като богатите колекционери се посмели отново, водещия добавил: "Търга приключи!"

Колекционерите се изнервили: " Какво значи това? Къде са редките картина на стареца? Не ги крийте!". Водещия казал: " В завещанието имаше тайна клауза и тя гласи:

"Който купи картината на синът ми, получава колекцията като подарък. Щом може да оцени красота нарисувана от без известен автор, заслужава да се любува на красотата на цялата колекция!"