Обвиненията срещу 13-те мюсюлмански духовници - частен случай или репресия срещу общността

През последните дни, вследствие на съдебния процес в Пазарджик срущу 13 мюсюлмански духовници, медиите, а и обществото натрупа и ще продължава да трупа матрЯл за коментари. По телевизиите, пресата и интернет медиите се въртят разни кадри с бурки и стерскащи заглавия. Навсякъде из тях се появяват поръчкови коментатори, а и безпристрастни познавачи и демократи. Има достатъчно тръпка и поводи за размисъл.

За да не остана на заден план и аз реших да направя един свой прочит на случващото се. Предлагам хронология от събития, сред които и показни шумни акции на службите за сигурност, оставящи белег, не само в архивите на служби и медии, но и в съзнанието на българските мюсюлмани, което ги кара да се връщат назад във времето и да си припомнят разни исторически процеси.

19.02. 2007г. Акция срещу четирима мюсюлмани, поддържащи два ислямски сайта и водене на досъдебно производство, прекратено през 2008г. без последствия.

23. 05. 2008г. Акция срущ фондсация „Вяра” – без повдитане на обвинение.

16. 03. 2009 г. Акция срещу кмета на община гърмен Башев и преподавателя по религия ислам в с. Рибново.

06. 10. 2010г. Акция и обиски срещу 13 мюсюлмански духовници вследствие на Досъдебно производство срещу „неизвестен извършител”в Окръжните Прокуратури по районите където живеят 13-те. Делата засега са замразени.

20. 12. 2011г. Пвдигане на обвинение срещу 13 мюсюлмански духовници в гр. Пазарджик и следствени действия по чл. 108, 109 и 167 от НК. Обвинението е частично прекратено от прокуратурата.

16. 09. 2012г. Съдебен процес В гр. Пазарджик за проповядване на антидемократична идеология, налагане на шериатска държава и проповядване на омраза.

От процеса до момента изпъква съшитото с бели конци обвинение. Разчитаме на безпристрастността на Съда.

Неизменно във всички акции се разиграва измисления термин радикален ислям, за който се оказва, че не съществува определение нито в надземния, нито в подземния свят. Явно някой или някои са решили на всяка цена да го наложат, но след позициите на специалистите през последните дни и липсата му в правовата терминология, както и в обвинението спрямо 13-те, не му дават големи шансове.

Като добавим политическата намеса в изборите на мюсюлманското изповедание политизирането му, пасивното съучастие на институциите в държавата, както и съдебните въртележки относно регистрациите на изповеданието след 1994г, актовете за заличаване на ислямските фондации и организации в страната, привикването на имами и духовници от службите за сигурност, пренебрегвайки официалните представителства на изповеданието, се оформя тенденция, която не е спрямо мюсюлманина Ахмед или Мехмед, а спрямо общността изповядваща исляма. Реакциите след последната акция на ДАНС от 2010г. и започналия съдебен процес са доказателство именно за това.

Случващото се спрямо духовниците в мюсюлманската общност през последните години ни насочва към едни и същи обвинения, скалъпени по един и същи начин.

Време е вместо само да се отчитат самите акци и да се създава напрежение в обществото да се потърси зародиша на тези акции, кой ги поръчва и защо?

Всички ние, като граждани, носим своята отговорност към цялото общество за търсене и разкриване на истината.