Очите на къщата

Очите на къщата

Очите на къщата – празни.
Строена-недостроена.
Една костенурка си гази
в дълбокото минало време.

Забравата стъпва лениво
по пътя, открит от човека.
Човекът е дръзнал да свива
гнездо – да го пази до века.

Най-долу наливал любови –
от там е потеглил нагоре.
За някаква мисъл основна
основите още говорят...

Но век се изнизва за бързо –
пораснал на ръст до тревата,
човек изведнъж се отвързва
от целия ред на нещата.

Очите на къщата гледат.
За виждане малко остана.
Червив от мечти, гредоредът
подпира небе – пак за двама.

Галена Воротинцева