Около 50 човека се качиха на 1000 метра надморска височина да видят реставрирана крепост край село Кошница

Около 50 души се изкачиха на височина 1006 м, за да видят възродената крепост при с.Кошница, собщават от пресцентъра на община Смолян. 

Сред тях беше зам.-кметът Марин Захариев, координаторът на проекта Румен Романов, специалисти от музея в Смолян, млади хора и ентусиасти, решили да изкачат късноантичната и средновековна крепост. Гид на опознавателната обиколка беше археологът Дамян Дамянов. Той разказа интересни факти свързани с историята на крепостта, както и детайли по нейното възраждане след изпълнените дейности по проект на Община Смолян, финансиран по Програмата за Европейско териториално сътрудничество „Гърция –България 2007- 2013.

Слънчевото време направи още по-приятно изкачването до крепостта, което продължава около половин час. По пътя към върха има поставени беседки, където туристите могат да си починат, да се снимат и да продължат към Проходната пещера. Минавайки нея се стига до върха. В рамките на проекта са разкрити северната и западната крепостна стена крепостта. Те са с обща дължина 80 м.

Археологическите проучвания са на площ около 450 кв. м. Археологът Дамян Дамянов представи историята на уникалната туристическа атракция. Късноантичната и средновековна крепост при с. Кошница е разположена върху конусовиден връх от мраморизиран варовик (1006 м), който в направление север-юг е пробит от проходна пещера. Тя също представлява византийски кастел през първия си период на съществуване и има военно-тактическите задачи на Смолянската крепост, с която се намират по трасето на Централния трансродопски път през Средните Родопи.

Археологическите проучвания и тук са регистрирали два периода на функциониране – І-ви през VІ в. и ІІ-ри през ХІ- началото на ХІІІ в. Тази хронология се потвърди и при проучването на съхранените в основи крепостни параклиси в южната част на крепостта, обясни Дамянов. Стените на крепостта са дебели 1,70-1,80 м. Техниката на градеж е двулицева зидария, изпълнена от ломен варовиков камък споен с бял хоросан. Максималната запазена височина на зидовете е 3 м. В южния край на западната стена е разкрита външна бойна кула.

Археологическите разкопки откриха свидетелства за използването на върха с Проходната пещера като скално светилище, превърнато и в укрепление още през енеолитната епоха (V-ІV хил. пр.Хр.). Предпоставка за това са благоприятните природни условия: голям естествен жилищен заслон с, лесно отбраняем връх за укрепление над него и близки водоизточници.

Културните пластове при по-добре запазената северната крепостна стена маркират няколко кулминации в използването на върха през различните епохи, свързани най-вероятно с миграции на населението, които неизбежно са водели и до военни конфликти. Анализът на археологическите находки показва осезаемо човешко присъствие на върха през късния енеолит, ранната и късната бронзова епоха, ранножелязната епоха (ХІ-VІ в. пр.Хр.), трако-римския период (І-ІІІ в.), VІ в. и ХІ-ХІІІ в. Мястото, където са съществували параклисите не е било пощадено и от иманяри.

По дължината на вече консервираната и реставрирана крепостната стена са монтирани осветителни тела, които ще я осветяват през нощта.
Цялостното проучване на този археологически обект ще разкрие по-пълно както подробности за бита на местните обитатели, така и техните контакти с вътрешна Тракия и Северното Егейско крайбрежие, посочи още Дамянов.
По същия проект е социализирана, реставрирана и консервирана и Смолянската крепост, намираща се в местността "Турлука", която също беше представена наскоро.