Отношението към животните – нещо малко, но с голямо значение

Публикувана на 31.08.2017 | 18:01
2574 прочитания
Автор: Селвина Топалска


​Родопчани са известни със своя благ характер. Тяхната милост е безгранична и обхваща, както хора, така и животни. Животът на родопчанина от дълбока древност е тясно свързан с животните, така че те до ден днешен са неразделна част от него. Възпитавайки най-малките на милост и милосърдие към животните, бабите в Родопите от много отдавна разказват една покъртителна история, от която човек може да извлече изключително много ползи.

В едно малко родопско село живеело бедно семейство – майка и баща с двете си деца – момиче и момче. Децата много обичали животните. Именно затова, когато на двора им се появила котка, те веднага започнали да й се радват, изнесли й храна, постлали й и се надявали тя да остане при тях.  Майка им обаче никак не била съгласна да приютятват котката. Все казвала, че храната не стига за тях, камо ли и за нея.

Децата обаче, въпреки това всяка вечер отделяли от своята вечеря и носели тайно от майка си храна на беззащитното животно. След известно време децата отново отишли вечерта да занесат храна на своя любимец. Този път обаче заедно със своята любима котка, намерили и нейните малки. Животинчето тъкмо било родило своите рожби.

Децата много се зарадвали, но чули, че майка им излиза на двора и бързо-бързо се прибрали. След известно време малките котенца започнали да се разхождат наоколо. Един ден, докато майката чистела двора ги видяла и страшно много се ядосала.

Децата я умолявали да ги приеме поне докато порастнат още малко, но тя категорично отказала. Взела един чувал, напъхала вътре котенцата, отишла при реката и ги изхвърлила. Децата много плакали, много били натъжени след постъпката на майка им, а майката на котенцата, стояла на брега, обикаляла го и жално мяучила.

Не минало много време, децата тръгнали на училище. За никого не било тайна, че майката много обича момченцето си. Облякла го с най-хубавите дрехи, купила му най-хубавата раница и го изпратила заедно с по-голямата си дъщеря в училище. Надявала се, че синът й ще се изучи и ще ги спаси от мизерията и бедността.

Тръгнали всички деца от квартала заедно към училището. Минавайки покрай реката обаче момченцето на злобната и амбициозна жена видяло едно котенце, което се било покатерило на дървото и не можело да слезне. Решило доброто момче да се качи на дървото, да вземе котенцето и да го свали на земята.

Качвайки се на дървото обаче един клон се счупил и момченцето паднало в реката. Развикали се децата, разтичали се да извикат своите родители за помощ. Отишло бързо и сестричето на момчето да извика майка си и баща си. Събрали се всички, започнали да търсят момчето. Търсили го три дни и три нощи. Най-накрая го открили мъртво, захвърлено на брега на реката.

През тези три дни и три нощи, в които мъжете търсели момчето в реката, майката стояла на мястото, където било паднало отрочето й и си спомняла как точно на същото място тя хвърлила котенцата, а по същия начин, по който сега тя плачела и ридаела на брега на реката, когато тя захвърлила котенцата, котката стояла на брега на реката и мяучила жалостно.

Съжалила жената за дето постъпила така с рожбите на котката. Разбрала грешката си, но това вече с нищо не можело да помогне. Сега и нейната най-мила и най-свидна рожба била мъртва.

© Родопчани