Партия "ПОМАК" за и против или начин на употреба
Най-напред искам да уточня, че аз лично не подкрепям създаването на тази партия. Не оспорвам правото на никого да се занимава с активна политическа дейност, но държа да се спазват конституционните права на всички граждани на Република България както и да се спазват европейските норми, поети от държавата ни като член на Европейския съюз.
И тъй като аз, искам или не, съм част от обществото, което бива винаги подозирано за евентуалното влияние от подобни политически страсти, следя внимателно действията и реакциите на всички, които са преки участници или засегнати, или изразяват публично мнение по този казус. Мнение за партията и нейните учредители няма да давам, защото това просто не е най-важното в случая, а за мен е по-интересно да коментирам моя извод от поведението на медии, коментатори, политици и разни доктори и професори.
От това, което видях като реакции, човек може да си направи много изводи, могат също да се видят много предразсъдъци и политически пристрастия, но най-силно изпъква един синдром в българското общество. Това е отношението към така наречените "помаци". Голяма част от обществото ни в мислите си счита помаците за отделно общество, дори отделен етнос, но когато започне да се говори за помаците, някои по-активни субекти излизат по медиите и започват да говорят как тези хора са българи и че не са нито различни по народност, нито по етнос, а само дето са мюсюлмани. Ако някой от помаците заяви публично, че е българин и си търси правата като мюсюлманин, пак излиза проблем. Това бива използвано за изтъкването на някакви мнителни опасности от измисления от заинтересовани среди радикален ислям в България. И тъй като искането за създаване на партия, в която се визира евентуалното участие на български мюсюлмани и то като основен субект на евентуалната политическа дейност, това веднага събужда едни наслагани от времето на възродителните процеси настроения спрямо българските мюсюлмани. Казвам възродителни процеси, защото помаците са били подлагани на асимилация няколко пъти. В случая се вижда и формираното отношение на част от християнското население на България към помаците, а то е едно такова надменно, като на чорбаджията към ратая, или нещо подобно. От такъв комплекс страдат и огромна част от българите мюсюлмани. Аз имам много приятели християни, а те винаги са знаели, че съм вярващ мюсюлманин, който се старае да спазва каноните на исляма и мога да кажа, че никога не съм имал проблеми с различните от мен, напротив-винаги съм се радвал на добро отношение и взаимно уважение. Случвало се е да водя разни спорове с немюсюлмани, които са били под въздействието на антиислямската пропаганда и почти винаги сме стигали до единно мнение, или зачитане на мнението на различномислещия.
В някои медии при анонса за предстоящото отразяване на дейността на учредителите се казва: Може ли да се създаде партия на несъществуващо малцинство? После един професор нарече мошеник човекът, който се занимава най-активно с учредителската дейност. И всички реакции отиват в посока да обясняват на обществото, че няма такъв етнос помаци и ако някой се представи за такъв, то той е мошеник.
Прави впечатление единомислието и еднопосочността на действие на медиите и противниците на създаването на помашка партия. Видно е обаче, че страхът не идва от това, че ще има някаква си партия, която така или иначе няма подкрепа сред мюсюлманите, а по-скоро от осъзнаването на общият проблем на българите мюсюлмани. Освен общите проблеми на всички български граждани, а те са крадливата политическа класа, ширещата се корупция и продажност на управленците и тяхната лицемерна и лукава физиономия, мюсюлманите имат един по-специфичен проблем. Това е проблемът с доверието от страна на другите български граждани, а този проблем постоянно бива внушаван именно от онези корумпирани и лукави политици, които създават общите проблеми на всички. Лесно е човек да се прави на патриот и защитник на нацията на гърба на различните, особено когато те са българите мюсюлмани, които са постоянния отдушник за проблемите на обществото от сто години насам. Когато в крайна сметка действието по учредяването на партията бива обяснено с формални законни действия, тогава бива изтъквана евентуалната опасност от привличане на внимание на терористични организации, които биха се възползвали. Всичко това ни представя една картина, в която се вижда, че има проблем в отношението към българите мюсюлмани. Вижда се една ревност у активните възродители и поддръжниците на възродителните процеси в обществото.
Винаги, когато се заговори за помаците, някои среди бързат да обяснят, че това са българи с християнски корени, но някой ги е направил мюсюлмани. За това и през годините, още от 1912 година насам се правят постоянни мероприятия в опити да се християнизират българите мюсюлмани. Всичко това се прави под предлог, че видите ли те са си били християни и трябва пак да са си такива. При това акциите винаги са били изпълнени с насилие и манипулации. Първо през 1912г се използва фактът, че сред така наречените помаци има глад и разрушения и за да получи помощ, човечецът трябва да се покръсти.
После през годините това се прави отново под една или друга форма. Ще припомня едни думи на едно момиче от златоградско във филм за дейността на отец Боян Саръев, когато това момиче говори колко лошо е икономическото положение в Родопите и в разговора прозвуча следното: "Тук нищо не става, много е зле положението-ето, приехме християнството и пак нищо, положението е още по-зле."
По никакъв начин на възродителите не им харесва тезата, че един българин може да е и мюсюлманин. Някак си се прави опит да се мисли, че щом човек е турчин или циганин, тогава може и да е мюсюлманин, но българин мюсюлманин, това е лошо. Това показва, че мераците за асимилация на българските мюсюлмани не са изчезнали. Много факти от днешната история потвърждават това, че асимилационните процеси спрямо българите мюсюлмани са рестартирани след краткото затишие от 1989 до 2001г.
С голяма сила се разрасна негативното отношение към мюсюлманите в България след преяждането с власт от страна на ДПС. Медии и политици хвърлиха вината за лошото положение на държавата върху мюсюлманите, защото видите ли те гласували за ДПС. Това е удобно отклонение на вниманието, посочвайки врага от историята. Ако има нещо, по което си приличат политиците от всички етнически групи в България, то е това, че мнозинството от тях са крадци, мошеници и лъжци, а някои и откровени простаци. За тях обаче г-н Божидар Димитров не казва какви са. В това е проблемът на България, че точно тези изброените са мнозинства във всички партии.
И накрая в заключение искам да заявя следното: Аз считам себе си за българин с ясно българско самосъзнание, изповядвам ислямска религия, не ми харесва партия "ПОМАК", не харесвам политиката на ДПС, мразя политиците крадци и мошеници, мразя комунизма и тези, които ни продават на руските интереси. Зачитам правото на всеки да се самоопределя за какъвто си пожелае. Крайно време е да се разбере, че думата българин не означава християнин, възродителите се стремят да втълпяват на обществото, че българите могат да са само християни, но това вече е отживелица. Предизвикателствата пред европейското развитие на България изискват да се скъса с тези измислени стереотипи. Българин днес означава български гражданин, който може да е християнин, мюсюлманин, атеист и какъвто самият българин си избере. И за да има развитие едно общество, то трябва да бъде обединено в усилията да гради и развива държавата в еднаква полза на всички, без да има значение кой в какво вярва или какво име носи.
Патриотизмът би трябвало да е на основата за защита на територията, имуществото и хората, намиращи се в пределите на България, както и опазването на природата и средствата за развиване на поминъка на хората, живеещи на тази територия. Би трябвало да бъде защитено и конституционното право на всеки гражданин, живеещ на територията на Република България.
Мнение на един Българин Мюсюлманин.
