Патриотизъм или популизъм?!

Политическата класа в България продължава да върши глупости и простотии, които се отразяват твърде зле на обществения климат. Има едно нещо, което е очевадно и то е, че съществуването на ДПС храни доста идиоти в държавата. Каквото и да се случи на електората, гласуващ за ДПС от тук нататък, тези хора винаги ще гласуват етнически, стига да има такава партия, която е монополизирала този вот. Ако изключим партийната върхушка на ДПС и нейните присъдружени организации, хората, гласуващи за тази партия, са най-бедните и полагащите най-тежък и непривлекателен и евтин труд. Ако не беше появата на "Атака" и националистическата вълна, която тръгна през 2005г след преяждането с власт от страна на ДПС, най-вероятно отцепниците от тази партия щяха да спечелят поне половината електорат на своя страна, а може би хората биха гласували и за други партии.

Днес обаче картината е твърде тревожна. Елитът на ДПС прави постоянни опити да излезе от ореола на протурска партия, но в същото време не иска да се раздели с лицемерието и манипулациите, които им носят милиони. И това, което е още по-лошо е, че хем се представят за модерна проевропейска партия, хем държат здраво структурата на Главно мюфтийство на мюсюлманите в България. Симбиозата между ДПС и Главно Мюфтийство става основна причина за това напрежението срещу безобразията, които ДПС върши, да рефлектират върху българските мюсюлмани. За съжаление множество български политици се включват в антимюсюлманската риторика по формата на загрижени за историческите наследства граждани. Националистическото говорене стартира с кампания срещу езана, който се пуска на високоговорителите по минаретата, като проблемът беше главно в софийската джамия, но и на други места. Освен това очевадната нужда от нов по-голям действащ храм в София създаде нови брожения. Проектът за изграждане на ислямски център в Малинова долина беше използван отново за помпане на електорат от националистите от всички формирования. Резултат от това бе и погромът в Софийската джамия на една петъчна молитва. И така вместо властта да инициира срещи и дебати за намиране на решение, което да успокои всички, простотиите продължават. Странно е действието на Главно мюфтийство, което не търси решение на очевидният проблем на молещите се в София, които са принудени да се молят на тротоара под предлог да не се натяга напрежение, а в същото време започва акция със съдебни процедури да предявява искове за много имоти из цяла България. Това не само натяга напрежението, ами направо запали наново още по-голям огън. Вместо да се водят разговори за решаването на истинските проблеми, касаещи самите хора, политическите върхушки заедно с институциите започват да се замерят със закона и патриотизма. От това отново потърпевши са хората. Много от казусите са неразбираеми от здравата логика. Псевдопатриотите претендират, че видите ли джамията е исторически паметник и трябва да е държавна собственост, за която обаче държавата не се грижи и обектът се руши и създава грозна картина в района на дадения градски център, или там, където се намира.

Там, където има нужда от сграда за молещите се, трябва да има джамия, но това не е задължително да е именно историческият паметник. Ако някой иска тези паметници да са добре съхранени, би трябвало да се цели именно това, а не да се търси увеличаване на собственността или стремеж към разрушаване. За растящото напрежение са отговорни всички - от кметове, областни администрации и правителство до обществените институции и политическата класа от всички партии. Защото целта на действията на всеки би трябвало да е улесняване на живота на хората, техните нужди от институционализирана култура и религия, мирното съжителство и взаимното уважение и зачитане, а не перченето и демонстративното пренебрежително поведение и раздухването на някакви мними опасности и страхове.