Печените картофи на баба
Днес е ден за разходка...
Януарските слънчви лъчи започнаха да играят рано по лицата ни и се събудихме в неприличен за почивен ден час- още преди 9. Времето наистина беше доста изкушаващо и затова напълнихме раниците и потеглихме. Хванахме козята пътечка към селото на баба. След двучасово изкачване стигнахме върха. Слънцето ни посрещна с още по-топли лъчи. Вече първите къщи се виждаха... и въпреки умората, краката ускориха темпото, а сърцето заби лудо... Нахлуха спомени за безгрижни дни, когато на същия този обрасъл мегдан се събирахме и обикаляхме чуждите плевни, играейки на криеница. Тук всеки камък има история, всяко дърво, полюшвано от вятъра, нашепва легенди за разбойници и духове, с които нашите баби ни плашеха, когато не искахме да заспиваме като малки.
...Неусетно стигаме до прага на родния дом. Избелялото перде на прозорчето се полюшва леко, сякаш ни помахва за добре дошли. Влизаме вътре и приятна топлина ни обгръща в силна прегръдка- печката на дърва гори и не гасне цяла зима. А и каква зима е тази- вместо сняг- слънце, същинска пролет... Но вътре е пусто, няма никой...
Излизаме навън и в градинката в стъклената палатка баба плеви марулите и лука. Оглеждаме се и оставаме изненадани- едва началото на януари е, а градинките около къщата вече са наторени. Кога е успяла баба... и по-важното е как, след като вече е на преклонна възраст.
В момента, в който ни вижда, тя оставя мотиката и идва при нас и започва да ни прегръща. След това ни кани да влезем вътре и започва да вади от шкафа най-различни планински съкровища...
Изважда две кесии с ядки- орехи и лешници. Донася огромна тава с ябълки и круши, черпи ни със сок от дюли. Докато ние се удивявахме за пореден път на здравословните продукти, с които тя ни нагостява всеки път, щом отидем при нея, тя изчезва някъде. Но след малко се връща с тава едри жълти картофи. След това донася и малка кокошка, грижливо увита в прозрачен плик и ни моли да я нарежем на парчета. Докато ние се занимаваме с животинчето, тя донася лук, моркови и вади гърне с подправки. Слага кокошката в тенджера, а след това в тавата слага картофите, лука, морковите, полусвареното пиле и подправките. След половин час вкусният обяд вече е готов.
...След като бяхме нагостени щедро, легнахме на старото дървено легло, затворихме очи и си спомнихме за най-приятните мигове, прекарани в този дом. Но след около час трябваше да ставаме и да се връщаме в града. Ако на изкачване чантите ни тежаха, то на връщане ни откъснаха раменете. Армаганите пръскаха по шевовете големите раници.
Изпратени бяхме със сълзи, които много ни натъжиха... Обещахме си, че скоро пак ще се върнем... но не се знае това "скоро" кога ще бъде...
