Планинският фермер между щраусите и родопското късорого говедо

Публикувана на 09.05.2017 | 13:25
3987 прочитания
Автор: Нели Иванова

Ако прекравате дните си пред компютър, в прашен офис, ако панорамата от прозореца на хола ви свършва в сляпата стена на съседния блок, а бензиновите изпарения от кръстовището долу са толкова гъсти, че салатата ви мирише на А 95, то веднъж (поне веднъж) сте сънували ето това:

        Това не е скрийнсейвър, въпреки че аз лично ще употребя снимката по този начин. Това е гледката от входа на фермата за щрауси на семейство Чаталбашеви и да, през май ухае божествено.

     - Не, не подивяваме тук сами – смее се лъчезарната Ани, която ни посреща на портала (трябва да звъннете на посочения телефон, ще се появи след минутка). Приветлива и усмихната  Ани оставя впечатлението у дъщеря ми, която след месец завършва 1-ви клас и усърдно си търси бъдеща професия, че фермерството е достойно занимание за истински дами.

    - Животните не изискват постоянното ни присъствие, а градът е съвсем близо. До фермата можете да стигнете като от кв. Райково на гр. Смолян хванете пътя за село Чокманово и следите да не пропуснете малката табелка срещу автобусната спирка на разклона за вилната зона Варадил.

    От портала на фермата тръгваме надолу по ливадата, покрай спретнати стопански постройки, кацнали върху стръмен склон, до къщичка – мечта за всяко градско чедо. Навсякъде е чисто и подредено.

             Телефонът на Ани звъни , за да научи за поредния репортаж по централна телевизия, посветен на семейство Чаталбашеви. За 20-те години в този бизнес, фермата им е посетена от стотици български и чужди туристи. Това ги прави пионери освен в щраусовъдството и във фермерския туризъм.

          Ани  разказва за отглеждането на щраусите с един подчертано научен подход. Цитира френско сравнително проучване за икономическия ефект (по професия е икономист) от отглеждането на щрауси спрямо отглеждането на крави. Фактите са изключително любопитни:

       - щраусът снася 60-80 яйца през годината, докато кравата ражда едно теле. Дори при минималната люпимост от 50%, възпроизводството е в десетки пъти по-високо;

       - кравата поема храна, колкото изяждат 30 щрауса;

       - всичко от щрауса се употребява – яйцата, перата, месото, което е изключително полезно заради ниския процент холестерол;

       - от едно щраусово яйце можете да си направите поне 10 омлета с изключителен здравословен ефект;

       - работата около отглеждането на щрауса може да бъде 2 часа дневно, докато за кравата грижата е много по-трудоемка.  

               

        - С двадесетгодишна история на фермата бихте ли  препоръчали отглеждането на щрауси като рентабилно, особено за  нашите планински условия? – питам, след като съм разбрала, че щраусът се оказва много непретенциозна птица. Това, че се чувства добре у нас, доказва фактът, че в Австралия и Африка снася по 60-80 яйца в периода от май до септември, като през останалата част от годината спира, а тук снасянето е през цялата година.

      - За съжаление, в резултат от кризата търсенето на малки изключително намаля – споделя Ани. Фермата е била специализирана в излюпването в инкубатор и отглеждането на малки, но днес това съвсем не е достатъчно, затова щраусите са само три. 

Налага се да прекъснем следобедната им дрямка, което не се оказа трудно предвид прословутото щраусово любопитство. Пристигат и ни оглеждат от висотата на елегантните си шии, докато щракаме с фотоапаратите симпатични детайли от фермата.

Мястото е превърнато в малък планински рай. Уханията на билки, уютната обстановка и гостоприемството  ни предразполагат да продължим разговора.

 Включва се Димитър Чаталбашев – основна фигура в бизнеса, станал известен като първият щраусовъд в Южна България. Като бивш военен, привърженик на труда и дисциплината, той се изразява съвсем ясно и категорично:

-Не, не препоръчвам този бизнес за младите. Аз не искам да заблуждавам хората. Политиката в този сектор не благоприятства стопаните, не насърчава младите хора да останат тук и да се трудят.

Разказва с горчивина как Румъния е успяла да насърчи отглеждането на щрауси до такава степен, че се е наложило вносът им от България, макар до скоро там да не е имало нито една ферма. Тук подобно нещо не се е случило, което е накарало хората да се преориентират.

Днес семейство Чаталбашеви се е насочило към отглеждането на родопско късорого говедо. Грижата за редкия вид крави се субсидира с европейски средства, а най-удачният вариант за запазване на този вид е точно тук, в Родопите.

- Ако обаче сравните субсидиите, които се дават за подобен бизнес в други Европейски страни, то те надвишават нашите в пъти – продължава Чаталбашев.

Проблемът с бюрокрацията не е подминат и тук.

   Тя спъва предприемчивостта на българския фермер и да, идиличната картина от входа на една китна българска ферма в планината    Родопи вече изглежда малко по-различна в моите очи.  Дъщеря ми обаче е категорична:

След има-няма двадесет години ще гледа щрауси някъде тук и точка по въпроса.

Дали? 

© Родопчани