Плевенско семейство празнува „порцеланов юбилей“ с възстановка на родопска сватба в Момчиловци
Мария е човек на изкуството, пише детски книжки, пее като славей и „само между другото“ преподава биология и химия на ученици от прогимназиален и гимназиален клас. Заедно са със Светльо – солиден и уравновесен стожер на семейството от 20 години (т.нар.„порцеланова сватба“), а от 14 години ги радва Виктор – талантлив музикант и барабанист.
Много ли са, малко ли са 20 години в любовта?
Мария: Любовта не се измерва с времето. Самото то е част от нея. Любовта е силата, която ни дава смисъла не само да съществуваме, но и да създаваме всичко важно в живота ни.
Как Ви хрумна идеята да отбележите своя юбилей в Родопите по един толкова родолюбив начин?
Мария: Искахме по случай нашата 20 годишнина отново да се вречем - бях споделила това с Елена Манджукова, която е истински размножител и пазител на родопския дух и съпруга на моя братовчед - Иван Манджуков. Те живеят в село Момчиловци-най – прекрасното, слънчево и духовно селище в околностите! Това, което направи тя за нас, беше абсолютна изненада, в която изживях почти като на сън едно вълшебство, тайнство и се слях с планината, която мълчаливо ни наблюдаваше и сигурна съм, че ни благослови. Мисля, че Господ е създал Родопите, за да ни напомня за Рая, но тук, на Земята!
Светльо: Мария е многословна, аз просто ще кажа, че се обичаме и искаме да предаваме същото и на другите около нас, за да са щастливи!
Какво ви връща в планината всяко лято?
Мария: Родопа ме зарежда с красотата си - синьото небе, дъха на билки и смърчовия вятър, звъна на хлопките от шарените стада, кристалните езера, а зиме - белоснежната тишина, дори свъсения снежен ден! А звездите нощем –толкова са близко, че ти се иска да ги докосваш! Обичам нейните хора, много, от които са наши приятели или роднини. Родопчани са изключително гостоприемни и усмихнати, въпреки нелекия им живот! Когато ги попиташ: “Как си?“, винаги чувам: „ Бива, супер съм!“… и широка усмивка.
Сетльо: Преди 15 години за пръв път видях отблизо тази Орфеева земя и колкото повече я опознавам, токова повече ми харесва да бъда тук отново и отново!
Виктор (14 години): Когато са ме довели за пръв път в Родопите, съм бил едва тригодишен. Обичам да обикаляме различни интересни места-пещери, полянки с езера, в които ловя риба или плувам, а през зимата карам ски с моите братовчеди!
Кои са специалните ви родопски „находки“ това лято, какво ново открихте?
Мария: За пръв път посетихме Етнографския комплекс в Златоград и бяхме очаровани. Разгледахме занаятчийските работилници, Етнографския музей, Взаимното училище.
Другото ни откритие се намира близо до село Момчиловци. Малък парк, наречен „Лапландия“, в който се отглеждат северни елени. Те са много мили и красиви животни. Събрахме им храна- лишеи и ги хранихме от ръка.
Мисля, че Родопите са пълни с изненади, мистерии и тайнства. Точно това ни връща в тази планина всяка година!
Като плевенчани-кореняци какво намирате в характера на родопчани, което е най-привлекателно и симпатично?
Откритостта и непресторената, приветлива усмивка - тези неща са магнит, но само за ценители!
Кое е любимото Ви място в Родопите?
Мария: Местността Хайдушки поляни и по този повод написах преди няколко години следното стихче:
Хайдушки звън
Затварям очи и ги виждам
онези Хайдушки поляни,
усещам полъха, мириса,
тревите-килим са застлани.
Чувам как смърчове пеят,
а сред стъблата им плъзват стада,
шарени звънкат и блеят.
Така запява и мойта душа!
В таз планина на Орфея
-надлъж и нашир- зелено море,
За нея сърцето копнее-
да докосва нейното синьо небе!
Няма друг Рай на Земята-
вплел звън, небе и треви,
да го свиеш в дланта си
и до го вдишаш дори!
С много любов и преклонение пред Родопа планина и нейните хора!
Екипът на rodopchani.bg ви пожелава да отбележите тук своята златна сватба с много здраве и семейна радост!
Мария, Светльо, Виктор: Безкрайно благодарим!