Предания и легенди за силата на майчината клетва

​В Родопите от дълбока древност, независимо кой каква религия изповядва, уважението и покорството към родителите е нещо сакрално, нещо изключително важно от първостепенно значение.

Родопчани са известни със своето изключително благо отношение към родителите си, което до голяма степен се доказва и от липсата на препълнени от изоставени родители старчески домове.

Години наред в Родопите се разказват какви ли не предания и легенди за тежките последствия от непокорството към родителите и в частност към майката.

Бабите често разказват на своите внучета легендата за една тежко болна майка, която поискала от детето си да й даде вода. Детето й обаче не обърнало внимание на майчината молба.

Разстроена, майката изрекла тежко проклятие, което веднага застигнало чедото й. Майката казала: „Дано цял живот търсиш вода, за да се напиеш, но никога не намериш“. Според легендата това дете и неговите потомци днес са птици, които все търсят вода, но така и не успяват да се напият, тъй като все им се струва, че водата е кръв. Из дълбините на родопските гори се чуват само жалните им, всякаш умоляващи за глътка вода гласове.

Друго предание пък гласи, че веднъж една майка се заела с шиене на дрехите на своето семейство. Имала много работа, а дъщеря й само се въртяла около нея и я наблюдавала.

Счупила се иглата на майката и тя помолила момичето да й даде нова. Младото момиче се славело като доста мързеливо и лениво и отказало да помогне на майка си като й даде нова игла.

В този момент тази майка също изрекла проклятие, което застигнало детето й и неговото поколение до днес. Угорчената майка казала: „Дано цял живот носиш игли на гърба си.“. И така тази мързелива дъщеря, днес таралеж, както и цялото й потомство носят на гърбовете си безброй игли.

снимка: teenproblem.net

Друго такова предание, показващо силата на майчината клетва и последствията от непокорството към нея е това за една майка, тръгнала да приготвя вечеря за семейството си.

Семейството й много обичало прочутия родопски пататник, затова, въпреки че била много изморена от работата на нивата през целия ден, жената решила все пак да угоди на най-близките си и да им сготви нещото, което най-много обичат.

Помолила майката детето си да й даде купата и крогът (помощно средство, което се използва за обръщане на пататника), за да замеси и разточи набързо корите и да направи пататника.

Детето й обаче се било заиграло и не обърнало внимание на майчината молба. В този момент, жената изрекла: „Дано цял живот носиш крогът на корема, а купата на гърба си.“. Колкото и невероятно и интригуващо да звучи до днес костенурката наистина разнася на гърба си нещо, наподобяващо купа, а на корема си нещо, подобно на крог.

снимка: burgaslakes.org

Разбира се, всичко това са само легенди. Никой не твърди, че е истина и че днешните животни наистина са плод на една майчина клетва. По-важното тук е поуката, която всеки сам за себе си може да извлече от тези разкази, които старите баби в Родопите обичат да разказват.

И най-важното – нека никога не забравяме, че именно родителите са тези, които най-много ги е грижа за нас. Те са и хората, които са били и ще бъдат до нас и в хубавите, и в лошите моменти. Те са тези, които са угаждали, а може би и все още угаждат на всеки един наш каприз и всяко наше често пъти безсмислено желание. Така че следващия път, когато някой от родителите ви ви помоли за нещо, а на вас не ви се ще да го направите, помислете си колко пъти, когато вие сте ги помолили за нещо те са ви отказали.