Предимствата на родопската къща
През последните години набира голяма популярност реставрирането на стари родопски къщи и приспособяването им към съвременния начин на живот. Това се оказва една значителна, но удачна инвестиция, защото най-скъпите имоти в Смолянско са именно те. Не само новозаселилите се в Родопите англичани със своето неустоимо влечение към историческата екзотика, но и много от местните хора се обръщат към архитуктурното ни наследство, представено от тези чудни градежи.
Красотата. Всеки архитект ще се закълне в неоспоримите качества на възрожденските ни къщи като шедьовър на архитектурното майсторство. Хармоничните пропорции, изчистените линии, блестящите решения на фасадите и интериора, максималната функционалност на разпределението нямат нищо общо с куп недомислици в строителството от времето на социализма и днешната богаташка мегаломания. Това са къщи, в които ти се иска да заживееш сега и завинаги, да отгледаш децата си и ги завещаеш като дом за идните поколения. Защото „моят дом е моята крепост“ важи с пълна сила и тук, в Родопите. Уют, светлина и жизнена енергия плуват под дърворезбованите тавани с предчувствие за щастие и дълголетие на обитателите.
Мястото за строежа на родопската къща било избирано много внимателно. Фън Шуй на старите родопчани съвсем не било шега работа. Не трябвало да строят върху стари или до съществуващи гробища, до пещери или край места, за които се говорело, че има зли духове (самодиви, таласъме, дракуси) или такива, известни с някакъв нещастен случай. Известният Стою Шишков разказва за поверия, свързани с цели махали и села, в които работите никога не вървели както трябва, заради неблагополучния избор на местонахождение, като споменава например с.Наречен. Родопските къщи били строени на скат, върху каменист терен, като плодородната земя се пазела за ливади и ниви, а амфитеатралното разположение на сградите и днес създава прекрасната панорама на нашите села и градове. При възможност майсторите винаги предвиждали дворно място с порта и ограда, за да има къде стопаните да се погрижат на открито за добитъка или реколтата от нивата.
Здравината. Родопската къща създава впечатление за истинска крепост благодарение на липсата или ограничения брой прозорци на първия етаж. Той бил предвиден за селскостопански дейности, животни и др. Зидовете били дебели 60-80 см., изградени от камъни, често добивани от самите строители и споени с кал. През 60-80см. по височина на зида полагали дървени елементи, наречени кошаци, а височината на етажа надвишавала малко човешкия ръст 2.00-2.50м. Майсторите оставяли в стените дупки, т.нар. ракли за селскостопанските пособия, а подът бил настлан с каменни плочи или калдаръм. Всичко било обмисляно до последната подробност още на етап строителство.
Възрожденските къщи в Родопите обикновено били трикатни, като първият етаж бил предназначен за животните, вторият етаж стопаните обитавали през зимата, а третият бил „лятната семейна резиденция“.
Еркерите са отличителен белег на нашите къщи, въпреки, че били труден за изпълнение по онова време архитектурен елемент. Там се помещавал още един неизменен символ на родопския уют - кьошкът. Така наричали пространството, в което постилали чеиза на невястата, оформяли най-приветливия и представителен кът в къщата. Бил повдигнат на около 30-40 см от пода, остъклен с прозорци. Тук, на най-слънчевото място посрещали гости или се събирало семейството.
Прозорците били друга визитка на родопската къща. Обикновено разположени ниско, на нивото на миндера за добра видимост. Били двойни или единични и освен дървената дограма винаги имали външна каса от дърво – едно добро решение предвид местния климат.
Както във всяка къща покривите били от първостепенна важност. Покривали ги с изключително здрави тикли (не, не ги сменяйте!) – каменни плочи от естествен материал, които издържат векове и в това отношение надминават всеки съвременен високотехнологичен материал.
Комините сами по себе си са истинска приказка. Понякога били двойни, друг път - с кръгло сечение, а върху тях постявали каменни конуси, наречени „кукли“ за финален щрих. Характерен елемент били конзолно издадените комини и пещи за хляб, които били подпрени на дървена конструкция – видима или скрита.
До голяма степен усещането за топлина и уют в старите родопски къщи създава дърворезбата. Майсторите не само били добри занаятчии, но притежавали художествен усет, достоен за възхищение.
Всичко това строителите предавали в ръцете на родопската стопанка, която трябвало да нареди къщата си и я превърне в семейно гнездо. С много обич багрила, предяла, тъкала и създавала разкошни цветни морета от топла охра, огненото оранжево, приглушеното кафяво или боровото зелено.
Едно било ясно:
Родопската къща от темелите до комините, от огнището през халищата до последната китка здравец в градината били творение на сърцето и ума, изпълнени с обич, топлина и светлина като широката РОДОПСКА ДУША .
