Пресконференция на Европейски институт „ПОМАК” в София
„Защо се налага да говорим за помаците? Има много спекулации, свързани с техния произход, история и място в съвременното българско общество. Има много натрупани проблеми, които трябва да бъдат решени.” С тези думи директорът на учредения наскоро в Смолян Европейски институт „ПОМАК” Ефрем Моллов започна своето изложение на проведената днес в София първа пресконференция на института. Освен него на събитието присъстваха и членовете на ръководството на института Ариф Алов, Васил Войнов, Мехмед Дурсунски и Кадри Уланов. Пресконференцията е първата публична изява на юридически субект, който съдържа в името си думата „помак”. Имайки предвид тоталния натиск, на който са подложени в последно време от страна на някои репресивни държавни органи, учредителите на института заслужават адмирации за проявената гражданска смелост.
В изказването си Моллов подчерта, че институтът има за цел да обърне внимание на обществото върху положението на помаците, да предизвика обществен дебат по въпроса за помашката идентичност. Той категорично отрече обвиненията в сепаратизъм и радикализъм, които напоследък добре платени „анализатори” хвърлят върху общността. Помаците са лоялни граждани на обществото. Те са давали и продължават да дават всичко от себе си за просперитета на страната. Вместо благодарност за това, те са подложени на дискриминация и тормоз от страна на тайните служби и на маргинални патриотични формирования. На този въпрос по-подробно се спря следващият оратор Васил Войнов. Той обърна внимание на дискриминационното отношение на държавата към помаците, на постоянния тормоз и преследване, на който са подложени техните лидери. „ДАНС се превръща в политическа милиция, както при комунизма,” – подчерта Войнов. Кадри Уланов цитира конкретни текстове от Конвенцията за защита на националните малцинства, които системно се нарушават от страна на държавните институции. „Докога другите ще решават какви сме ние, – попита Мехмед Дурсунски. – Нуждаем се от кръгла маса, на която да се обсъдят тези въпроси с участието на представители на общността”. Дурсунски посочи процеса в Пазарджик като пример за това как някой друг решава вместо вярващите какъв ислям да изповядват. Ариф Алов прочете отворено писмо до президента, председателя на народното събрание и министър-председателя от името на института. Повод за обръщението са честванията на 100 годишнината от Балканската война. Като припомня насилието и униженията, на които са подложени помаците през 1912-1913 г., текстът обръща внимание, че е цинично да се иска от жертвите да празнуват това събитие.След това думата бе дадена на представителите на медиите. На въпрос на Теодора Енчева от БТВ дали имат намерение да се превръщат в партия директорът на института Ефрем Моллов заяви, че институтът е научно звено и че нямат намерение да участват в политиката. Сред журналистическата аудитория не липсваха и провокации от националистически медии като телевизия „СКАТ” и вестник „Атака”. Чуха се добре познатите патриотични клишета, че „ДПС са самоопределяли помаците като турци”, че „в турското външно министерство е имало някаква конспиративна среща, на която се обсъждал въпросът как да бъдат турцизирани помаците в България” и други небивалици. В характерния си митингаджийски стил патриотите обърнаха пресконференцията на махленска свада, като продължиха да настояват, че помаците са българи-мюсюлмани, че говорят български език и т. н. Те заклеймиха членовете на института, че се обявяват против честването на 100 годишнината от Балканската война, осъдиха идеята за
мултиетническа България като сепаратистка и изразиха възхищението си от фашистката дружба „Родина”.
Патриотичната истерия не беше изненада за учредителите на института. „Вече сме свикнали с това отношение и нищо не може да ни уплаши,” споделиха някои от тях. Трябва да се знае, че, ако ние, които живеем на жълтите павета, можем все още да дишаме свободно и да изразяваме на глас мнението си по всякакви въпроси, в затънтените краища на Родопите посегателствата върху тази свобода са ежедневие. Непризнаването на правото на помаците на самоопределение и натрапването им на неприемлива за тях идентичност е най-видимият белег на това дискриминационно отношение. Време е обществото ни да разбере, че помашката идентичност не е заплаха, а е част от културното богатство и многообразие на нашата страна. Време е и така наречените служби, които по конституция са призвани да защитават националната сигурност, да престанат да преследват миролюбивите граждани заради тяхното инакомислие, а да се заемат с тези, които действително застрашават националната сигурност – ксенофобските организации, тези, които насаждат омраза на етническа, религиозна и расова основа, тези, които са си присвоили правото да раздават безнаказано улично правосъдие. Защото не може сигурността на едни да е за сметка на несигурността на други членове на нашето общество.
Георги Зеленгора
