Приказки от вълна, разказани от Теди Илиева

Публикувана на 29.05.2017 | 12:53
3969 прочитания
Автор: Нели Иванова


- Какво е общото между родопското халище и този изящен папагал на снимката?

         -Топлите цветове! – ще кажете вие.

         Жълтото, оранжевото и червеното греят по същия начин, но има и още нещо, което ще озадачи мнозина. И двете са направени от ... 100% вълна. Точно така. От онази, съвсем истинската, в която можете да попаднете на трънче от шипка или магарешки бодил, а древното изкуство, което я използва,  се нарича ПЛЪСТИ  и залага на удивителния характер на този материал. Някога ямурлуците на овчарите били приготвяни по подобен начин, а бабите ни украсявали дрехи, възглавници и люлки.  Това научавам от Теодора Илиева, в чиито приказни герои се влюбвам от пръв поглед.

Image title

         Освен симпатична, Теди се оказва особено сладкодумна, за да ни разкаже за своя свят, пълен с приказки от цветна вълна.

- Добро утро, Теди! Кое е първото нещо, което виждаш сутрин, когато се събудиш? Сигурно има някаква специална тайна, за да прогледне човек в такъв зашеметяващ колорит?

Image title

-Добро утро! Гледката от къщата ни е невероятна. Виждам необятната Родопа планина и всеки път тя е различна. Понякога - огряна от слънцето, друг път обвита в гъсти облаци мъгла. Сякаш е жива душа със своите настроения.  Няма как да останеш безразличен към красотата на природата. Когато погледна към планината, мислено си представям същия пейзаж, но направен с вълна. Мисля си къде ще бъде моят акцент в картината, как ще предам преден план, дълбочина...

 - Вероятно това е благословията на художника – да вижда навсякъде картини, а Родопите са изобилни на приказни пейзажи. Обичаш ли да четеш приказки?

 Винаги съм обичала приказки! От детството ми най-ярък спомен са оставили две – едната е на Братя Грим „Хензел и Гретел”.  Няма да забравя, как събирах камъчета и се разхождах в нашия квартал, като ги пусках след себе си (не че имаше вероятност да се загубя). Другата прикаказка, която много ме е впечатли,  е „Малката кибритопродавачка” на Андерсен. Много тъжна приказка, но като дете все се надявах, че ако я прочета отново краят може да е друг.  Децата ми вече са студенти, но когато бяха малки, с удоволствие им четях приказки. Когато човек чете, се пренася в един друг свят! Вълшебен! Където доброто винаги побеждава, а лошото се наказва.

         -Това ли правиш с картините си – наказваш злото по един деликатен начин, с красота? Как се зароди любовта ти точно към вълната?

         -Аз съм завършила художествено училище за приложни изкуства, специалност текстил. Там работихме с вълна, но по мое време не пранихме плъсти, а изучавахме макрамета и тъчахме. Може би затова винаги са ме интересували ръчно правените неща. В социалните мреши пораднах на плъстите. Идея си нямах как се правят, но потърсих повече информация. Позната ми подари една игла за плъсти. Намерих вкъщи снопче вълна, формичка за сладки и започнах да боцкам. Нищо не се получаваше. Моя приятелка от Фейсбук, която живее в Пловдив, се занимаваше с плъсти.  Показах ù моята игла и поисках съвет – вече знаех, че има различни видове игли, различни номера. Оплаках ú се, че една седмица боцкам и нищо не става. Тя я гледа, гледа и започна да се смее: как искаш да ти се получи, като иглата ти е счупена. Ама аз как да знам, че ми е счупена, като здрава не съм виждала!  Купих си игли, вълна и реших, че ще пробвам. Но как да започна?! Тогава изобщо не се сетих да потърся клипчета в интернет. И така материалите ми стояха с месеци, докато един ден не гледах научно популярен филм за гъбите.


Тогава ми дойде вдъхновението и си казах: те не са сложни, ше пробвам. Получиха се. Поне на мен много ми харесваха. По-късно

Image title 

започнах да продавам нещата си, но тези гъбки си ги запазих, защото ми бяха много скъпи и мили. Феята на пролетта се роди, когато цъфнаха първите цветя в градината ми. В началото правех повече детски играчки.

Image title

Един ден през есента докато си пиех кафето на терасата се загледах отново в планината: Невероятна красота, богат колорити и си помислих, че ще стане великолепна картина с масло. Нямах нито маслени бои, нито платно и реших да пробвам с вълна. Така направих и първата си картина.

         Изработката става много бавно. За да станат по-твърди играчките и да не се деформират, трябва повече боцкане. С картините нещата са по-сложни. Понякога трудно се достига до желания ефект. Правила съм картини и за пет часа, но с някои съм се занимавала и по един месец.  В играчките и картините си влагам цялата душа.

         -Какъв е твоят съвет към начинаещите?

         -Първото условие е да има желание! Материалите вече не са проблем. Има много електронни магазини, в които се предлагат както вълна, така и игли за плъстене. В Интернет има много клипчета за изработка на плъсти, така че няма да е трудно. Желателно е, да се започне с нещо по-лесно и изчистено. Много добър вариант са и формичките за сладки.

Image title

Можете да се насладите на творенията на Теодора Илиева във Facebook: Ръчно изработени изделия от вълна.

Етикети: вълна, плъсти
© Родопчани