Провал на земеделската политика в Родопите

Вече около 10 години държавата уж финансира с европейски и бюджетни пари разни програми за подпомагане на земеделието. Към днешна дата обаче анализите показват пълен провал на земеделската политика в Родопите. Няма абсолютно никакво развитие, напротив - дребните земеделски стопани са намалели, а в определени райони направо са на изчезване. Всеки се спасява поединично. Бюрокрацията, корупцията и често пъти пълната неадекватност към проблемите на животновъдството и земеделието доведоха хората до там, че се отвратиха от думите "субсидия" и "програма". Изискванията, които държавата и Земеделското министерство наложиха, създадоха единствено фиктивно земеделие. Тези, които успяха да влязат в рамките на изискванията са малцина и по-лошото, което е, че нито имат ръст на продукцита, нито имат възможност да се развиват и да създават допълнителни ресурси. Всяка година млекопроизводителите намаляват, кравите се колят масово, особено в дните на мюсюлманския празник Курбан Байрям. За дребния добитък, овце и кози пък положението е още по-трагично. Безотговорната политика и корупционни схеми стават причина за масова промяна на поминъка и живота в Родопите. Начинът, по който вече са принудени все повече хора да живеят и да се препитават променя като цяло бита, както на хората, така и на икономическата характеристика на Родопите. Дърводобивните фирми унищожиха гората и вододайните зони. Липсва цялостна визия за развитие на Родопите. Това е видно от начина, по който се инвестира в определени проекти за инфраструктурата. От земеделските субсидии не се получава никакъв ръст на производството. Влошава се стандартът на живот заради усложнената битова среда, заради липса на добро и качествено здравеопазване, заради все по-отдалечените болници.  Обезлюдяването на някои райони и намаляване на постоянноживеещите въобще в Родопите са причина търговията да е в застой, а заради спецификата на района големите транспорти разходи още повече допринасят за пропадането на жизнения стандарт в Родопите. Малкото атрактивни все още селца с по-развит селски туризъм също не се движат в положителна посока и не отговарят на нарастващите изисквания на туристи и почиващи, които все повече се чувстват като потребители на екстремен туризъм и изостаналия начин на живот в селата го приемат като атракция, от която обаче поминъка става все по-труден. Така днес определено може да констатираме, че държавата се провали в земеделската политика в Родопите, а този поминък го докара пред изчезване. А в Родопите друго няма какво да се прави... там индустрия почти няма.