Провокативна небрежност
Събитията около смъртта на Мустафа Кьосов и последвалите реакции пораждат множество въпроси и размисли. На пръв поглед изглежда като гаф, предизвикан от небрежност на самодоволните ни управленци. Проследявайки обаче хронологията на събитията, касаещи взаимоотношенията между различните религиозни общности, действията на партии и обществени личности и институции, както и държавни управленски органи може да се направи мрачен извод.
За пръв път от 1989 г. насам се случва подобно неглежиране на ситуация, която се явява ключова за определяне на отношението между медии, власт и различните етноси. В първите години след появата на партия "Атака" общественото настроение си беше нормално критично настроено към подобно говорене от типа на риториката на телевизия "Скат" и политическите националистически групи. Имаше един момент, в който за пръв път фигура от големия политическия елит с претенции за бъдещ управляващ на България заяви, че симпатизира на електората на "Атака". Това заяви г-н премиера. Като прибавим и предишните му изявления за "възродителния" процес, а именно, че само методите му били сбъркани, иначе е бил правилна политика на Живков. След това да дойдем на момента, когато политическия шут от РЗС, който е в услуга на управляващите на повикване, се развилня из Гърмен и Рибново с едни братвежи и заклинания за някакви спящи клетки. Така и нищо не излезе наяве, но това си бе наливане на масло в огъня.
Отношението към подобни събития на политическата ни класа е отвратително. Бяха хвърлени страшни обвинения и като се оказа, че няма нищо всеки си хвана пътя. Въпроса е защо властта толерира насаждане на омраза, на която кандидати за министри и премиери симпатизират. Да продължим напред със случая в Софийската джамия. Властта забрани протестите около министерски съвет и парламента, но странно защо забрави църквите, синагогите и джамиите, които къде-къде повече се нуждаят от защита и спокойствие. Странно защо кмета на София дава разрешение за протест в такава близост, това може и да не е случайно. Разпалиха се страстите и в крайна сметка национал-фашисткото говорене се засили.
Къде дремят службите да видят в интернет какви омразни речи се водят, какви ксенофобски исказвания има, но никой не реагира, а в същото време кореспонденция на ислямска тематика предизвиква вниманието на спецслужбите... нещо се мери с различен аршин.
И сега за капак на всичко най-безотговорно бе направена показна небрежност и неуважение към български гражданин, загинал на работното си място в изпълнение на дълга си към род и родина, ако атентата е породен в отговор на външната ни политика значи Мустафа е жертва от фронтовата линия на евроатлантически ориентираните срещу силите на злото, както Буш нарече Иран, Сирия и Либия на времето. Вместо почести - демонстративна небрежност.
Като знаем колко са добри в пиара това управление, едва ли това е пропуск. Най-вероятно е резултат от настроения, предизвикани от предишни симпатии към националистическия електорат. Тук е мястото да кажем, че българското общество ще трябва да реши - цивилизования избор и пращане в небитието на сгрешилите в момента управници или курс към авантюрата с неясно бъдеще и неизвестни последици. С тези си действия властта дава силни аргументи в ръцете на ДПС да монополизират правото да се правят на защитници на мюсюлманите и по този начин си гарантират силни позиции в политическия живот на България. На това му се вика лицемерие и конспирация или така наричаното "разделяй и владей". А обикновенните хора християни или мюсюлмани биват използвани като опитни зайчета.
