Warning: mysql_connect(): Headers and client library minor version mismatch. Headers:100612 Library:30310 in /home/firekjbz/public_html/rodopchani.bg/include/config.php on line 8
Разходка до Орлово око

Разходка до Орлово око

Публикувана на 17.10.2013 | 13:25
7069 прочитания


Една от най-красивите местности в Родопа планина е скалистият район около село Ягодина. Горе над селото се намира "Орлово око". От това място човек може да види прекрасни пейзажи и да усети чувството на летящия орел, който се спуска край отвесните скали.

Пристигаме към 10,00 часа пред входа на Ягодинска пещера. Там ни посрещат концесионерите и започват да ни ухажват с предложение за транспорт до "Орлово око". Зачудихме се дали да влезем първо в пещерата, после да се качим до "Орлово око", но една дама настоятелно ни обясни, че по-късно може да завали и тогава нещата там горе са по-неприветливи и сложни, а и така или иначе ще трябва да изчакаме поне до 11 часа, за да влезем в пещерата. 

Замислих се и реших, че има право и се съгласихме да се качим първо горе. Предложиха ни да споделим джип с една група младежи, две момчета и две момичета, вероятно софиянци, а може и от другаде да са, не съм сигорен, но както и да е.  Имаше доста хора от вътрешноста на България, между другото. И така качихме се в  джип УАЗ заедно с онази група, и потеглихме на горе. Преди да се качим, онази дама се шегуваше, че ще има атракции по пътя и една от тях е бутане на джипа, като свърши бензина.

Едното момиче от онази симпатична група беше доста приказливо и постоянно коментираше гледките по пътя на горе към "Орлово око". Не скриваше възхищенията си от природните дадености на красивата родопска местност. Започнахме да се изкачваме, а по време на пътя снимахме постоянно чудните гледки,  които ни се откриваха.

Лека полека стигнахме до село Ягодина, а онова момиче възторжено възкликна:

-"Я гледай, какво голямо село толкова високо в планината, как ли живеят тези хора тук?! Охо-о-о и сателитни чинии си имат и какви големи къщи! Брей и джамия имало тук и то колко голяма..."

Тогава се обади и шофьорът, като побърза да каже, че има и параклис малко по-горе в планината на едно равно място, малко над селото. И точно след неговите думи се видя и параклисът.  Вече излизахме от селото и... асфалтът свърши.  Като се заизвива един черен път, едни огромни ями, наклони- предстоеше ни наистина истинско приключение.

Извисихме се малко над селото.Там видяхме една огромна табела със снимка на мечка. Приказливото момиче пак заговори и запита: "А мечките ще ги видим ли ? В този момент едно от момчетата се обърна към нея и се пошегува, казвайки й, че щом има такова голямо желание, ще я оставим на чекалото за мечки да стои и да чака докато се появи кафевия хищник.

-Брей, това село е било на края на света (продължи да изразява емоциите си приказливката), като падне сняг тука тия хора сигурно по цяла зима не излизат от домовете си и сигурно за домашни любимци си гледат мечки! - не спираше да се шегува тя.

Започнахме да се изкачваме по един много стръмен участък от пътя, а коментарите започнаха да утихват. Може би групата беше стресинана от стръмния участък. Момичето изкоментира, че неясно защо когато е летяла с делтапланера се е чивствала малко по-сигорна от сега, когато се вози с този джип из тоя баир.

Долових несигорност в шофьора и машината според мен.

Като преминахме успешно онзи наклон, и "опасността" отмина, пак се развихриха коментари и въодушевлението от природните красоти растеше. Не след дълго видяхме и върха.

След още няколко напъна на Уазката, с която се движехме по пътя, вече бяхме на 100-тина метра от "Орлово око". Слязохме от джипа, а групата не спираше да изразява гласно впечатленията си. Думите отстъпиха на междуметията.

Бързахме да снимаме откриващите се прекрасни гледки, а екскурзоводът започна да ни приканва да се съберем около него. Човекът си изнесе лекцията и тогава ни прикани да пристъпим към съоръжението, което е направено на края на скалата, от където човек може да се огледа с погледа на орел. Мястото е наречено "Орлово око", защото там, по скалите гнездят орлета.

И така от стоманената тераска се вижда пътят, по който дойдохме, а разстоянието до шосето беше 760 метра отвесно надолу- от очите до самото шосе. Всички затаихме дъх, защото пред нас се откриваха прекрасни хоризонти.

В далечината се виждаше съвсем леко очертана част от върховете на Пирин, а малко по- на север части от Рила. Може би половината Родопа планина се виждаше от този птичи поглед. Снимахме, гледахме и се наслаждавахме на красивата природа. Младежите, които бяха с нас, също бяха смаяни от красотата на Родопа планина и от района, който се откриваше около нас.  Те не скриваха учудването си как е възможно толкова високо в планината да живеят хора, гледайки отсреща къщите на село Чала.

Още не бяхме се нарадвали на гледката и трябваше да слизаме от този величествен престол, за да имаме време да видим и пещерата. 

Качихме се на джипа и потеглихме, след малко обаче нещо двигателят заглъхна и угасна, последва втори опит, трети и едва-едва изкачихме едно леко наклонче и пак се заспускахме. В този момент шофьорът каза, че му е свършило горивото. Групата дружно се разсмя и всички си спомнихме шегата на онази дама долу, която ни казваше, че ще бутаме като свърши бензинът. 

Така с малко прибежки и засилвания минахме и другия обратен наклон и започнахме спокойно дългото спускане. Това му беше хубавото на този УАЗ, че върви и по инерция без проблем с волан и спирачки. Надолу по пътя ни пресрещна друга група с друг УАЗ, по който бяха пратили малко бензин. Шофьорът сипа бензина и смело се отправихме надолу към селото. Този път минахме през едно друго място, едно почти отвесно участъче от пътя, точно до село Ягодина, където групата пак замълча от вълнение. 

Стигнахме до центъра на селото и там същата дама ни чакаше, за да смени шофьора, който трябваше да отива в обедна почивка. Ние се пошегувахме с нея, че сме бутали целия път надолу и за това ще платим наполовина. Тогава тя се заоправдава и заобяснява защо се е получило така. Абе с две думи "нашенска работа", но няма значение. Важното е, че на групата й бе интересно и ефектно, беше истинско забалвение.

Като приближихме района, от който потеглихме, дамата ни подкани да си купим това-онова от разположените в района около входа на пещерата сергийки. Там се предлагаше пълен асортимент от сувенири и местни екологични продукти, като мед, Мурсалски чай и други.